Българската стопанска камара (БСК) разработи 11 секторни и регионални анализа на пазара на труда, които очертават задълбочаващи се проблеми с недостига на кадри и застаряването на работната сила в редица икономически сектори и региони на страната.

Проучванията са изготвени по проекта „Заедно за устойчива заетост“, финансиран по Програма „Развитие на човешките ресурси“, в партньорство с браншови и регионални работодателски организации.

Анализите обхващат областите Бургас, Враца, Добрич, Смолян и Шумен, както и секторите „Металургия“, „Дървообработване“, „Производство на мебели“, „Производство на изделия от пластмаси“, „Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци“ и „Ресторантьорство“.

Сред основните изводи е, че индустриалните сектори изпитват сериозни затруднения с подмяната на застаряващите кадри. Най-тревожна е ситуацията при техническите професии като кранисти, заварчици и механици на промишлено оборудване, където броят на младите специалисти е многократно по-нисък от този на работниците в предпенсионна възраст.

Особено показателен е примерът с длъжността „огняр“ в хранително-вкусовата промишленост. Данните сочат, че на всеки 100 работещи над 55 години се падат едва трима млади служители, което поставя професията сред най-застрашените от кадрово изчерпване.

Изследването проследява възрастовата структура на осигурените лица за периода 2020-2024 г. и отчита устойчива тенденция към застаряване на работната сила. В редица региони и икономически дейности делът на работещите над 55 години расте, докато броят на младите заети намалява.

Анализите показват и значителни различия между отделните отрасли. Докато в индустрията се наблюдава остър недостиг на млади специалисти, ресторантьорството привлича значително повече млади хора. При длъжностите сервитьор и барман броят на младите служители значително надвишава този на работещите в по-високите възрастови групи.

Единственото отчетливо изключение сред производствените дейности е професията „машинен оператор“ в металургията, където модерните технологии и автоматизираните производствени процеси привличат повече млади кадри. Според експертите това е доказателство, че технологичната модернизация може да бъде ключов фактор за преодоляване на кадровия дефицит.

Регионалните доклади включват и анализ на приема в професионалното образование, като проследяват реализацията на планираните места и търсенето на различни професии. Целта е да се подпомогне планирането на политики в областта на заетостта, образованието, дигитализацията и зеления преход. І БГНЕС