Документалният филм „Ваятелят на световете“, посветен на писателя Владимир Зарев, един от най-големите български и европейски белетристи, беше представен тази вечер в „Дома на киното“. Филмът разказва за творчеството на Владимир Зарев, известен още и като „Българския Балзак“, за работния му процес, за темите, които вълнуват твореца, предаде репортер на БГНЕС.
Режисьорът на лентата е Владимир Борисов. „Ваятелят на световете“ е и неговият режисьорски дебют в пълнометражното документално кино. Сестра му – журналистката Марина Чертова, пък прави интервютата във филма.
Идеята за филма за акад. Владимир Зарев е дело на тяхната майка – режисьорката и изтъкната документалистка Галина Кралева, която дълго се бори да получи финансиране за реализацията на проекта. „Заради нейната кончина не можа да го реализира. Продуцентът Пламен Йорданов ми предложи като неин син да продължава делото й, ако мога така да го нарека, и да реализирам филма. Благодарен съм за тази покана. Голямо предизвикателство беше за мен“, разказа Владимир Борисов и благодари на целия екип, който стои зад реализацията на този филм.
Сценарият е дело на Станислав Семерджиев. Оператори са Георги Гвоздев и Светлана Ганева. Композитор е Валерия Крачунова-Попова.
Борисов благодари и на Владимир Зарев, че го допуска до себе си и му позволява да скъсят дистанцията, както и за цялото доверие, което има към него. „Смятам, че се получи един доста интересен филм и интелигентен мога да кажа“, подчерта режисьорът на лентата.
Документалният филм е заснет в 13 снимачни дни. „Снимахме в прекрасната Баба Вида, Видин, реката Дунав – това е вдъхновявало Владо през годините. Имахме възможност да отидем в Созопол – там също обиколихме доста приятни места“, обясни Владимир Борисов.
С филма той иска да разкаже на публиката за тези трудности, които е имал може би всеки един автор, върхове, спадове, интересни неща от живота на Владимир Зарев, на писателя и твореца.
На въпроса има ли любима негова творба на Владимир Зарев, режисьорът отговори: „Неговите романи могат да се четат в захлас.“
Режисьорът пожела повече български филми за живи хора, които да се снимат.
„Това беше голяма чест за мен. Когато научих, че филмът ще бъде час и половина, изпитах огромно притеснение, защото час и половина почти не се гледа игрален филм, а камо ли документален филм за един човек“, каза от своя страна писателят Владимир Зарев.
Въпреки че сподели пред БГНЕС, че не счита себе си за толкова интересен, писателят смята, че филмът е прекрасен. „Впрочем, той е по идея на Галя Кралева, прекрасната режисьорка, която 5 години се бори, за да получи финансиране за този филм. Когато най-сетне се получи, тя почина. Тогава се събрахме и решихме, че този филм трябва да бъде направен от нейния син – младия режисьор Владимир Борисов, и трябва да ви кажа, че той се справи блестящо. Филмът е много интересен, гледа се с интерес от хората, предизвиква интерес и дано да има светло бъдеще“, заяви той.
Зарев уточни, че са Видин и Созопол са сакрални за него градове. „Във Видин особено много ме вълнува винаги река Дунав. Това е най-голямата метафора, която съм срещал. Древните правилно казват, че в една и съща река два пъти човек не може да се изкъпе. Реката във всеки момент е същата и във всеки момент е различна. Нещо си е отишло, нещо си е дошло, но тя е същата. А такъв е и човешкият живот. Нашият живот е точно това. Ние сме едновременно, непрекъснато същите и непрекъснато различни“, отбеляза той.
Самият живот е онова, което вдъхновява писателя да твори. „Аз пиша, както дишам. За мен творчеството е част от самия мен, от моите празници и делници, от човешкото ми присъствие на този свят. Вдъхновява ме абсолютно всичко“, сподели Зарев.
На въпроса успя ли напълно да се открие в този документален филм, писателят отговори: „Аз мисля, че горе-долу да. Случи се това нещо. Стана. Но това е филм колкото за мен, толкова за всеки сериозен писател, надявам се, защото проблемите, нещата, за които се говори в него, присъстват в живота ни, те са непрекъснато около нас. И мисля, че стана наистина един много добър и сполучлив филм.“ /БГНЕС