Древният занаят за моделиране на глина, наречен грънчарство, се поддържа все още жив в Регионалния етнографски музей на открито „Етър“ в град Габрово и въпреки, че вече има много електрически грънчарски колела, тук продължават да ритат на крак, за да се запази занаятът такъв, какъвто е бил миналото. 

От първо лице за грънчарството разказва пред БГНЕС Таня Станева, която е майстор-грънчар в етнографския музей. 

В България има много грънчари, но всички предпочитат да работят с електрическо колело, за разлика от нея. Самата тя е учила в училището за битова керамика в Троян, но и там вече няма крачно грънчарско колело. 

Към грънчарството, сподели тя, има голям интерес и всеки иска да се докосне до този занаят, дори и децата. Именно тук, в „Етъра“, малки и големи могат да поизцапат ръцете си и да усетят как парчето глина се превръща в глинен съд. Децата могат да изработят глинени фигурки в калъп, които след това да оцветят. По-сръчните могат да изработят глинен съд чрез техниката „фуршове“, при която се използват предварително подготвени глинени лентички. 

Станева уточни, че най-често в „Етъра“ майсторят стари съдове като гювеч, гърне за боб, паници, кана за вино. Каната за вино, обаче, се оказва най-търсена, и то целогодишно. „Когато няма вино, я ползват за цветя“, обясни тя. 

Най-трудният за изработване глинен съд според майстор-грънчарката е един специфичен съд за вино. „Много е трудоемко като изпълнение – дръжката, сърцевидно изрязване има, но пък с много хубава струйка излиза не само виното“, каза Станева и уточни, че освен за вино, този съд става също и за айрян, и за боза. 

Грънчарството днес е много популярно сред хората, които искат под някаква форма да релаксират. Майстор-грънчарката разказа, че има много хора, които идват и ѝ споделят, че и те се занимават с този занаят. Според нейните наблюдения на много хора, които са пробвали, само за да видят как става, грънчарството се превръща в хоби. „Дори вече имаме тук и колега, който пък е професионалист. Имаше цветарски магазин – Йосиф Митев, и сега прави саксии. Зарежда всички големи вериги от едно хоби“, отбеляза тя. 

Станева работи с червена глина, но обясни, че много други грънчари използват и бяла глина и там шарките стоят по друг начин. 

„В миналото, преди 100 години, грънчарството е било много по-популярно, защото тогава са се съхранявали жито, туршии, всичко е било в глинени съдове – големи дори, делвите в земята, амфори. Сега е малко по-минимализирано“, посочи майстор-грънчарката и добави, че храната, приготвена в глина, е по-вкусна. 

Нейни приятели от Сандански пък били категорични, че виното трябва да се пие в глинен бокал, а не в стъклена чаша, защото е по-ароматно. Интересно е, че виното не оцветява глинения съд.  

„Например, от Врачанския край много обичат да си правят лютика в един път изпечен съд само на бисквит, защото така се смесват минералите с патладжана, с чушките и  става по-вкусно“, допълни Станева. 

Самата тя готви всички в глинени съдове, особено когато дойде зимата. Най-много обича да готви гювеч, като даде и рецептата: „Всичко, каквото има в градината слагам вътре – тиквичка, чушка, каквото и да е. Без вода, само зеленчуци и месо, който обича. Ако не обичате месо, само зеленчуци. Може да се добави вода, но си става малко по-рядко.“ 

Майстор-грънчарката е категорична, че банската капама става най-хубава в глинен гювеч и задължително трябва да се готви само така. „Дори една леща да си сготвите или фасул, си е друго“, допълни още тя. 

Попитана колко време издържа един глинен съд и има ли годност глината, Станева подчерта, че има и на 100 години съдове, които се използват все още от хората. „Просто са ги правили по-дебели може би в миналото, но всички казват, че си пазят от на баба съда. Нищо, че един път е изпечено, няма глазура, обаче, пак си е вкусно, не поема миризмата от другото“, каза още тя. 

Майстор-грънчарката пожела на всички българи през Новата година да са живи, да са здрави, да им идва всичко от сърцето и като камбанка да им звъни душата. „Да си сложат усмивките хората, да не сключват вежди“, заключи Станева. І БГНЕС