Броят на хората с епилепсия у нас е 28 000 или поне толкова получават лекарства по Здравна каса. Една голяма част не желаят да се регистрират заради така наречената стигма на епилепсията – не ги вземат в детска градина или училище, не ги наемат на работа. Хората искат да си намерят работа, искат да бъдат пълноценни, а в крайна сметка разрушават и своя, и чуждия живот.

Това заяви в интервю пред БГНЕС Веска Събева, председател на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия (АРДЕ) преди Националната конференция на тема „Живот с епилепсия в България”, която се провежда в София.

Все по-често търсят помощ родители на бебета. „Преди беше прието да се обаждат за по-пораснали деца, които се сблъскват с проблемите. Сега получаваме обаждания и от родители на бебета. Те се обръщат към нас, защото не знаят къде да отидат“

Председателят на АРДЕ е категорична, че това, което липсва в системата на здравеопазването е социалната работа и психологичната работа още на изхода от лечебното заведение. „Във всички страни това е прието и това се работи - това е задължителен елемент, който в България го няма”, отбеляза тя.

Събева подчерта, че, ако видим легнал човек с епилепсия, има определени стъпки, които трябва да се предприемат. „Не трябва да се бърка в устата, този човек не си гълта езика, езикът е мускул, скрива се и влиза навътре. Човекът не трябва да се пръска с вода, а просто да се обърне на една страна”, обясни тя. Председателят на АРДЕ отбеляза, че ако човекът е паднал на опасно място, той просто трябва да се премести и да се изчака да премине гърча., Ако гърчат продължи повече от 5 минути, трябва да се извика Спешна помощ.

„Епилепсията е над 300 вида. Тя е обединена в групи и не можем да кажем кой медикамент ще може да повлияе и даден човек вече да няма пристъпи дори с медикаменти и да живее своят нормален живот. Всеки човек е индивидуален и трябва да се научим да подхождаме индивидуално към всеки един случай”, добави Веска Събева.

Една от присъстващите на конференцията разказа и своята история. “Моят син е на 25 години и от тригодишен страда. Трудностите ни са свързани с това, че най-голямата подкрепа, която искаме да получим е да няма проблеми с лекарствата, а напоследък почти всеки месец се оказва, че някои от тях липсва. Всеки път си в една несигурност дали ще си получи детето лекарствата”, сподели тя. Родителят подчерта, че има нужда от дневни центрове, в които да се полагат грижи за децата и освен това там да се среща с други деца. /БГНЕС