Това стихотворение, написано от император Янди в началото на VII в. от н.е., е лиричен спомен за вековете, прекарани от китайците в изграждане на стена за отблъскване на чужди нашественици. Само една от многото отбранителни стратегии, които Китай прилага, Великата китайска стена се простира на повече от 5000 мили. Вместо от една непрекъсната стена, тя се състои от много по-малки части, построени през различни исторически епохи.

Най-ранните укрепления датират още от VII в. пр.н.е., но най-добре запазените участъци са построени по време на династията Мин (1368-1644 г.). Великата китайска стена е чудо на инженерната мисъл и триумф на човешката изобретателност, но все още не е установено доколко добре е изпълнявала основната си функция - да защитава китайците.

Северна агресия

Основната заплаха за китайците идва от северните съседи. Номадските скотовъдци населявали граничещите със степите територии от IV в. пр. н. е. Суровата среда давала достатъчно продукция, за да оцелеят хората, но не и повече. Северняците завиждали на стоките и разкоша, на които се радвали южните им съседи, като например фини текстилни изделия и по-голямо разнообразие от селскостопански продукти.

Номадското население е значително по-малко от това на китайците, но въпреки това представлява сериозна военна заплаха. Възседнали своите бързи и издръжливи степни понита и въоръжени с мощни лъкове и стрели, техните воини са били способни да извършват ефективни набези в граничещите с Китай държави и да вземат това, което искат.

Китайските императори прибягват до многобройни стратегии, за да не допуснат номадите, включително инженерни, военни и дипломатически. Първият император на обединен Китай, Цин Шихуан Ди (221-210 г. пр. Хр.), създава една от първите единни линии от укрепления по цялата северна граница, като свързва съществуващите структури, построени от предишни държави.

Императорите от следващата династия Хан се опитват да прилагат както икономически, така и военни стратегии за справяне с нашествениците. Те изплащат субсидии, като същевременно провеждат кампании в степите и изграждат нова защитна стена. Но тези тактики не успели да спрат нашествениците. Вместо да прекратят нападенията си, северняците разбрали, че нахлуванията им не само могат да им осигурят бърз достъп до стоки, но и да бъдат използвани като заплаха за искане на още по-голяма помощ от китайците.

През следващите хиляда години отношенията продължават да се развиват по този начин. Тогава, през XIII в. от н.е., вожд на име Темуджин обединява монголите и променя баланса на силите в полза на северните народи. Темуджин - който става император на монголите под името Чингис хан - напада Северен Китай през 1211 г. и превзема столицата през 1215 г. Неговият внук, Кубилай хан, успява да завладее цял Китай и да основе нова династия - Юан.

Династията Юан не просъществува дълго. През 1368 г. тя е свалена от селско въстание. Монголският двор бяга от столицата и намира убежище в степите. Новата управляваща династия в Китай, Мин (1368-1644 г.), започва агресивна кампания, за да попречи на опитите на Юан да се върне на власт. Нападението обаче се оказва катастрофално през 1449 г., когато претърпяват съкрушително поражение в битката при Туму. От ХѴ в. нататък династията все повече се отбранява.

Въпреки че това е непопулярна политика сред императорите и държавните служители на династията Мин, на монголите многократно е изпращана помощ, за да бъдат сдържани - разходи, които се превръщат в бреме за държавните финанси. Подобни мерки не успяват да предотвратят рязкото увеличаване на граничните нападения от страна на окуражените монголи, което отчасти е тактика, целяща да принуди китайците да търгуват със стоки, от които те отчаяно се нуждаят в степите. Според великия секретар Ли Сиан през 1459 г. постоянната нужда на монголите от храна и дрехи "е бедствие за Китай". Едва през 1571 г. един влиятелен придворен, министър Уан Чун Ку, убеждава император Лонгцин да промени политиката. По границата са построени търговски пунктове. Броят на монголските нападения намалява и Китай може да прекрати скъпите си военни кампании.

Успоредно с тези дипломатически и икономически маневри Мин започват да строят Великата китайска стена. Мащабното строителство започва през XVI и XVII в. Голяма част от тази масивна преграда, която се издига нагоре и надолу по хълмовете, стои и до днес. По-ранните укрепления са били под формата на земни маси, но според програмата на Мин те е трябвало да бъдат изградени от каменна основа, покрита с тухли.

Новите укрепления, дълги 5000 мили, са много по-амбициозни от всички предишни структури и според някои летописци струват 100 пъти повече от предишните стени. Владетелите от династията Мин са твърдо решени, че стената им ще устои както на агресията на номадите, така и на по-бавните удари на времето.

Засега победата на съоръжението срещу ерозията е видим успех. Военната ефективност на стената обаче е малко по-трудна за оценяване. Северната граница на Китай продължава да е обект на много голям брой нападения. Понякога те са предприемани от армии, наброяващи до 100 000 души, както и от по-малки групи номади. Един от последните примери е от 1555 г., когато десетина монголски воини атакуват кула посред нощ, използвайки куки, за да се изкачат по стената. Точно когато стигнали до върха, цвиленето на конете им предупредило китайската охрана.

Стражите на стената

Животът на стражите, разположени по протежение на огромната дължина на стената, бил изключително труден. През 1443 г. в документ на Министерството на армията се признава, че "войниците на северозападната граница са изложени на вятър и студ. Независимо дали служат като пазачи на сигналните кули или като стражи в проходите... те могат да бъдат далеч от своите семейства и деца в продължение на месеци или години и често изпитват недостиг на дрехи и храна. Вярно е, че получават месечно възнаграждение, но често им се налага да харчат парите си за оръжия или коне. Страданието им от глад и студ е неописуемо."

Тези тежки условия на живот отчасти обясняват ниския морал сред войниците. Съществуват доказателства за широко разпространено недоверие между държавните служители и войниците. През 1554 г. един чиновник обвинява граничните войски в малодушие: Според него всеки път, когато врагът се приближи до стената, те бягат, без да оказват никаква съпротива. През 1609 г. друг отчет предполага, че вината може да е била в липсата на ресурси. Тъй като стражите по кулите се чувствали неспособни да се защитят, те не вдигали тревога, ако забележат монголи наблизо, а предпочитали да се преструват, че не са ги видели.

Китайските войски по протежение на стената също са имали много приятелски контакти с номадите. Въпреки съпротивата на началниците си китайските граничари често търгували с враговете си. В екстремни ситуации войниците дори открито влизали в сговор с тях.

През 1533 г., според един показателен разказ на държавен служител, войниците на наблюдателните кули служат като водачи на монголските военни отряди по време на нахлуванията им на китайска територия. През 1550 г. военният командир на северния град Датун съобщава: "Нашите войници и рейнджъри често отиват в монголските земи, за да търгуват с тях, и са намерили там приятели. Четирима водачи - Алтан, Тойто, Сенге и Усин - са включили в лагерите си наблюдателни кули от нашата велика граница. Монголците заемат мястото на нашите хора като наблюдатели, а нашите войници заместват техните отряди като пастири. Това означава, че нито една стратегическа информация за нашата отбрана не остава незабелязана от монголите".

При цялото великолепие на Великата китайска стена като структура, тя е била ефективна само ако е била обслужвана от дисциплинирани войници. Отдалечеността, съчетана с тежките условия на живот, подлага на изпитание дори най-издръжливите.

Възходът на манджурите

Отслабени от двувековния конфликт с монголите, Мин губят вътрешна власт. След селско въстание през 1644 г. те отстъпват властта на манджурите. Манджурската династия, или династията Цин (1644-1912 г.), разширява значително границите на Китай на север, което прави Великата китайска стена до голяма степен ненужна като защитна мярка. стената е най-голямата военна структура в света и е обявена за обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Тя остава силен символ на колективната гордост на китайския народ. Въпреки това емблематичният военен паметник на Китай е бил несъвършена защита в дългата му борба срещу неудържимите номади от север. | БГНЕС

------------

National Geographic