Четирима мъже ще се явят на подсъдимата скамейка днес пред Атинския наказателен съд: двама израелци, представители на компанията Intellexa, която е продавала шпионския софтуер Predator в Гърция, и двама гръцки бизнесмени.

Те са преследвани за „нарушаване на тайната на телефонните комуникации“ – престъпление, наказуемо с 5 години затвор, минимално наказание в очите на жертвите.

Очаква се изслушванията на жертвите на софтуера да започнат с опозиционни политици, които са били наблюдавани от 2019 г. Първоначално разработен в Северна Македония от Cytrox, софтуерът Predator позволява достъп до съобщения, снимки и дори дистанционно активиране на микрофона и камерата на телефона. Според Гръцкия орган за защита на данните той е бил използван срещу повече от 90 души, включително политици, журналисти, предприемачи и висши военни офицери.

Скандалът избухна през 2022 г. след разкрития на разследващи медии Inside Story и Reporters United. Журналистът Танасис Кукакис, чийто телефон беше компрометиран през 2021 г., беше идентифициран като една от първите жертви.

Няколко месеца по-късно лидерът на Пасок Никос Андрулакис, тогава член на Европарламента, открива, че е получил заразено текстово съобщение. Неговите съдебни действия предизвикват политически катаклизми. Той разбира, че телефонът му е следен от Националната разузнавателна служба (EYP), която докладва директно на кабинета на министър-председателя Мицотакис. Скандалът води до оставката на лидера на EYP и на Григорис Димитриадис, племенник на премиера и съветник, отговарящ за кабинета му.

Досега обаче нито един политик или член на EYP не е бил преследван, въпреки предполагаемите връзки на Intellexa с държавни служители, което накара медийната агенция Reporters United да нарече процеса „пародия на правосъдието“. Доклад на Върховния съд, публикуван през 2024 г., твърди, че „няма пряка връзка“ между шпионския софтуер и правителството – твърдение, оспорвано горещо от опозицията, разследващи журналисти и няколко неправителствени организации. Европейският парламент също изрази загриженост, поставяйки Гърция сред страните от ЕС, заподозрени в злоупотреба със шпионски софтуер, редом с Унгария и Полша. „Репортери без граници“ (RSF) нарече гръцкия случай „Уотъргейт“ „още един удар по свободата на медиите“ и изрази загриженост относно забавянията и възпрепятстването на разследването.

Делото, което трябваше да започне през март 2024 г., беше отлагано няколко пъти. Все още не са изслушани свидетели. Отлаганията са настъпили по различни причини: липса на превод на документи, криптирани CD-та от разследването без кодове за достъп, отсъствие на един от обвиняемите и др. За Reporters United, които помогнаха за разкриването на този случай, времето е срещу жертвите. Фактите са предмет на осемгодишна давност и процесът вероятно ще бъде много дълъг. Близо 40 жертви ще бъдат изслушани от съдилищата, да не говорим за възможността за обжалване. I БГНЕС