С пронизващите си сини очи и леко притеснителен поглед, реконструираният бюст на Мос’ан – жена, живяла преди около 10 500 години – впечатлява с поразителен реализъм.

Проектът, осъществен в Университета в Гент, Белгия, съчетава наука и изкуство, за да изследва живота на последните ловци-събирачи от региона по време на Мезолитната епоха.

„Целта е не само да разберем генетиката и родството на тези хора, но и да предадем научното знание на по-широка публика,“ обяснява ръководителката на проекта, проф. Изабел де Гроот.
Избраният за реконструкция череп – наречен Мос’ан чрез обществен вот в чест на долината на река Маас (Meuse) – е един от най-добре запазените, съдържащ значително количество ДНК. Това позволило възстановка с удивителна точност. Жената е била на възраст между 35 и 60 години при смъртта си.

Генетичните изследвания разкриват, че Мос’ан е част от групата на т.нар. западни ловци-събирачи – с тъмна кожа и сини очи, подобно на известния Чедърмен от Великобритания.

От череп до характер: майсторството на братята Кенис
Същинският живот в бюста е вдъхнат от холандските „палеохудожници“ Алфонс и Адри Кенис, чиято репутация ги поставя сред най-уважаваните в света на научната реконструкция.

Следвайки научните насоки – включително използването на охра в украсата на лентата за глава – близнаците изграждат всяка мимика и мускул от глина. Всеки елемент, от перата на патица до пробитите животински зъби, е изработен прецизно.

„Най-важното е да вдъхнеш характер, не просто анатомия,“ казва Алфонс Кенис.
„Форензичната реконструкция дава форма, но не и душа.“
Работата им продължава около шест месеца, а вдъхновението черпят от архивни снимки на първи контакти между изолирани племена и изследователи – моменти, белязани от смесица от любопитство, срамежливост и смях.

Макар визуално оживяла, Мос’ан все още крие много тайни – учените в Гент продължават да изследват нейния начин на живот и хранене.

С лента с пера, златиста кожа и примитивни украшения от зъби, тя вече не изглежда като безименен скелет от миналото, а като жена, с която можем да се срещнем очи в очи.

„Винаги съм мечтала да направим тези хора по-осезаеми,“ споделя де Гроот. | БГНЕС, АФП