Родната действителност страда от сериозна болест – неоправдана апологетика, заблуждаващи реклами, натрапено предлагане на всякакви продукти онлайн. Това важи не само за стопанската сфера, но и агресивно навлезе в територията на изкуството и културата. Прекаленото хвалене на едни автори и премълчаването на други се превръща в епидемия: дали някой може да отговори на въпроса защо вълните от венцехвалене не спират да лансират на пазара едни слаби литературни произведения, а наистина стойностни писатели стоят в сянка – книгите им не се излагат на витрините на книжарниците, медиите не ги канят за интервюта, критиката мълчи безславно...

Нещо подобно се наблюдава и на територията на изобразителното изкуство. Изчаква се кончината на даден художник и точно тези, които са успели да се сдобият с творби на преминалия в отвъдното, започват масирана медийна атака за неговото възвеличаване – разбирай, за драстично покачване на цените – това е явен опит за печалбарство на гърба на покойника.

Най-новият пример в това отношение се наблюдава около личността на художника Иван Вукадинов, който почина на 22 септември 2024 г. на преклонна възраст. През последните месеци определени сайтове и колекционери го обявиха за „най-талантливият от своето поколение, най-безспорният български художник, идващ от друга планета“, „първият български автор в колекцията на Ватиканските музеи“. Тези определения и факти лесно могат да бъдат оспорени или интерпретирани алтернативно от специалисти изкуствоведи.

Първо, Иван Вукадинов принадлежи към поколението на именитите майстори Димитър Казаков-Нерон, Генко Генков, Георги Божилов-Слона, Светлин Русев, Димитър Киров-ДиКиро, Енчо Пиронков, Емил Стойчев, Йордан Кацамунски, Димитър Буюклийски-Мичи, Тома Трифоновски, Никола Манев, Любен Диманов. Нима можем да твърдим със сигурност кой от тях е по-малко талантлив и защо техните картини да се търгуват на родния пазар и в чужбина на три пъти по-ниски цени от издигнатите до небесата оценки на платна на Вукадинов, които достигнаха порядъка от над 40 000 евро? 

Второ, творбата на Вукадинов „В памет на героите“, лансирана от ексминистъра на културата на България Владислав Минеков, стана част от колекцията на Ватикана едва през октомври 2022 г. Редно е да се припомни, че в различни музеи и галерии на Ватикана има десетки картини и пластики на български творци, подарявани от тях при посещение на Светите места. А първият наш именит художник, който работи на няколко пъти в Италия и директно получава поръчки от Ватикана (където се съхраняват негови творби), е Борис Георгиев. И не само това – той е носител на голямата награда „Короната на Италия“ за цялостното си творчество (1937 г.).

Определени журналисти и културтрегери не спират да обявяват Иван Вукадинов за „жертва на властта“ – как избягвал Людмила Живкова, как бил против партийната номенклатура и „бил потискан от Светлин Русев“, той „бил обиден на властта“ – пишат в сайта „Площад Славейков“... Но услужливо се избягва въпросът: кой беше най-близкият политик до Вукадинов години наред? Отговорът е лесен: министър-преседателят Иван Костов, притежаващ сериозно количество творби на художника и следователно най-заинтересован да се вдига цената на неговите картини. Сред останалите собственици на значително количество творби са Боян Радев и Иво Димитров – облякъл тогата на „ценител“, който залива рубриките за култура в различни медии с безкрайни спомени, цитати и оценки, визиращи биографията и стила на „гения“. 

Упорито се разпространява още една лъжа: Вукадинов единствен използвал техниката „енкаустика“. Но хайде да бъдем обективни: тази техника е прастара, използвана още в Древен Египет, Гърция и Рим. И други наши художници работят с нея.

Този текст няма идея да омаловажава постигнатото като експресия, сюжетност и философски послания в творбите на Иван Вукадинов. Достойни за уважение и оценка като естетическа стойност са стотици наши пренебрегвани през годините създатели на живопис, графика и скулптура. Но стремежът на някои колекционери, при това сдобили се по неясен път с творби на Вукадинов, да използват кончината му за откровено печалбарство, намирисва на спекула – определено това е опит за изкривяване на пазара.

За съжаление, компетентните оценители на изкуство у нас са малко и на преклонна възраст. Те няма как да повлияят на спекулативното предлагане, което е изградило вече стройна маркетингова стратегия за лансиране на едни и пренебрегване на други творци. Виждаме всичко това и в литературата, музиката, киното, театъра... Нищо ново под слънцето – става дума за пари, не за истинска естетика. І БГНЕС

---------

Емил Стефанов – арт мениджър. Неговият анализ е направен специално за БГНЕС.