Турция представи нова всеобхватна пътна карта, в която централно място заемат структурните реформи, ограничаването на ръста на цените чрез строга парична политика и осигуряването на устойчив икономически растеж, съобщи „Сабах“.

Разглеждана като крайъгълен камък в политиката, започналa след изборите през май, тригодишната средносрочна програма има за цел да стимулира възстановяването след опустошителните земетресения през февруари.

Тя е насочена към ограничаване на инфлационните очаквания, осигуряване на растеж и заетост, подхранвани от производството и износа, и укрепване на социалната справедливост и просперитета.

При представянето на новите прогнози правителството повиши инфлационните си очаквания и намали тези за икономическия растеж, но президентът Реджеп Тайип Ердоган подчерта, че няма да жертва икономическата експанзия и работните места при коригирането на политиките.

Държавният глава подкрепи решението на новия си икономически екип да повиши лихвените проценти, за да се бори с ръста на цените и заяви, че строгата парична политика ще намали инфлацията до едноцифрено число.

След преизбирането си през май Ердоган назначи нов кабинет и шеф на централната банка, които да предприемат агресивно повишаване на лихвените проценти, обръщайки дългогодишната тенденция на облекчаване, тъй като правителството даде приоритет на растежа, износа и инвестициите, за да се справи с хроничния дефицит по текущата сметка и да понижи галопиращата инфлация.

Оттогава насам централната банка увеличи приблизително три пъти основния си лихвен процент до 25% и обеща, че затягането на паричната политика ще продължи да се засилва при необходимост по постепенен начин, като добави, че дезинфлацията ще бъде установена през 2024 г.

Анализаторите смятат, че на следващото си заседание, централната банка ще трябва да повиши лихвения процент много повече, тъй като инфлацията отново се е покачила до близо 60%.

"Ще намалим инфлацията до едноцифрено число с подкрепата на строга парична политика", заяви Ердоган в обръщение по националната телевизия, в което обяви новата пътна карта.

"Не се съмняваме, че ще постигнем целите си“, добави той.

Правителството предвижда инфлация от 65% в края на годината и 33% през следващата година, спрямо съответно 24,9% и 13,8% в прогнозите, които публикува преди година. Очаква се тя да спадне до 15,2% през 2026 г., а след това да се понижи до 8,5% в края на 2026 г.

Централната банка заяви, че инфлацията вероятно ще се повиши до близо 62% в края на годината, което е горната граница на по-ранната и́ прогноза, въпреки по-агресивното от очакваното повишение на лихвения процент със 750 пункта през август.

Измерена чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ), годишната инфлация нарасна до 58,94% през 12-те месеца, приключващи през август. През октомври миналата година тя достигна 24-годишен връх от 85,5%, а през юли тази година възлезе на 47,83%, след като през юни регресира до 38,21%.

Правителството се стреми към среден темп на растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) от 4,5% през трите години до 2026 г.

То съкрати прогнозите за растежа до 4,4% през тази и 4% през следващата година, от предишните 5% и 5,5%, според презентация на вицепрезидента Джевдет Йълмаз.

Според него икономиката ще нарасне с 4,5 % през 2025 г. и с 5 % през 2026 г.

Дефицитът по текущата сметка се очаква да бъде 42,5 млрд. долара (1,14 трлн. TL) през 2023 г. и 34,7 млрд. долара през 2024 г.

Йълмаз заяви, че пътната карта предвижда структурни реформи, които ще помогнат за намаляване на несигурността.

"През тригодишния период целим да стабилизираме икономическия растеж и да го увеличим средно с 4,5% под ръководството на инвестиции в частния сектор с висока добавена стойност", отбеляза вицепрезидентът.

Икономическата активност през първото тримесечие беше засегната от силните земетресения, които удариха южната и югоизточната част на страната на 6 февруари, като отнеха живота на над 50 000 души, сринаха стотици хиляди сгради и нанесоха сериозни щети на инфраструктурата в региона.

Очаква се усилията за възстановяване да струват повече от 100 млрд. долара.

Ердоган заяви, че по време на средносрочната програма за региона на земетресението ще бъдат отпуснати около 3 трилиона лири./БГНЕС