Когато арабските министри на петрола през октомври 1973 г. обявиха ембарго срещу държавите, подкрепящи Израел, те предизвикаха шокова вълна, която промени световния ред.

Цените на петрола се учетвориха. Западните икономики се оказаха на ръба на колапс. Само за няколко месеца САЩ се оказаха в позиция на слабост, каквато никога преди не бяха изпитвали. Петдесет и три години по-късно петролното оръжие се завръща, но не използвано от коалиция арабски държави, а от една единствена страна, подложена на непрекъснати американско-израелски бомбардировки. Иран, който е под ежедневни атаки, е задействал своя версия на ембаргото. И забележително е, че изглежда това работи.

Доказателството е поразително: на 20 март 2026 г. администрацията на Тръмп, която започна войната срещу Иран на 28 февруари, издаде 30-дневно изключение от санкциите, позволяващо покупката и продажбата на ирански петрол, който вече е в морето. САЩ – държавата, която активно бомбардира Иран – одобриха закупуването на петрол от страната, с която воюват. Министърът на финансите Скот Бесент призна, че това ще изпрати „140 милиона барела петрол на световните пазари“, за да се намалят цените. Както се изрази един енергиен анализатор: „Ако сме стигнали дотам да разхлабваме санкциите срещу държавата, с която сме във война, значи наистина ни свършват опциите.“

Петролното ембарго от 1973 г.
Арабското петролно ембарго, продължило от октомври 1973 г. до март 1974 г., бележи повратна точка в съвременната история. В отговор на решението на САЩ да снабдят израелската армия по време на войната от октомври 1973 г., арабските членове на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) обявяват ембарго срещу САЩ и други държави, подкрепящи Израел. Те забраняват износа на петрол към целевите страни и въвеждат съкращения в производството. Ефектът е незабавен и катастрофален. Цените на петрола първо се удвояват, а след това се учетворяват. Очертава се глобална рецесия. САЩ, изправени пред нарастващо потребление и намаляващи вътрешни резерви, стават по-зависими от вносен петрол от всякога и са принудени да преговарят от по-слаба международна позиция. Европейските съюзници и Япония, отчаяни да си осигурят енергийни доставки, започват да се дистанцират от политиката на САЩ в Близкия изток. Най-важното е, че ембаргото постига политическата си цел. До януари 1974 г. държавният секретар Хенри Кисинджър договаря изтегляне на израелски войски от части на Синай. Обещанието за договорено уреждане между Израел и Сирия е достатъчно, за да убеди арабските производители да отменят ембаргото през март 1974 г. Петролът, превърнат в оръжие, принуждава световните суперсили да променят политиката си.

2026: Проливът като военна тактика
Днес Иран използва своя версия на петролното оръжие и тя може да се окаже дори по-ефективна от ембаргото от 1973 г. Иран на практика нарушава трафика през Ормузкия проток, през който в мирно време преминават около 20% от световния суров петрол и втечнен природен газ. За разлика от 1973 г., ресурсът не се отказва от производителите – той е физически блокиран. Държавите от Персийския залив, зависими от същия този тесен проход, вече започват да намаляват производството поради ограничен капацитет за съхранение.

Влиянието върху световните пазари е драматично. Цените на петрола са се повишили с около 50% от началото на войната, като сортът Brent стабилно се търгува над 100 долара за барел. До края на март цените надхвърлят 105 долара. Енергийните анализатори предупреждават, че ако конфликтът се проточи, цените лесно могат да достигнат 140 долара, отслабвайки световната икономика.

За САЩ този натиск идва в политически чувствителен момент. Администрацията на Тръмп е изправена пред дилема: стремително растящите енергийни цени могат да имат сериозни политически последици. Отчаяните усилия за овладяване на цените – включително облекчаване на санкциите върху руския петрол и сега разрешаването на продажбата на ирански – разкриват дълбочината на кризата във Вашингтон. Най-поразителната отстъпка идва на 20 март, когато Министерството на финансите издава 30-дневно разрешение за продажба на ирански петрол, който вече е в морето. Както обяснява Бесент: „На практика ще използваме иранските барели срещу Техеран, за да задържим цените ниски.“ Това е третото подобно изключение от санкциите за малко повече от две седмици.

Иронията не може да бъде по-очевидна. САЩ, докато бомбардират ирански цели, едновременно улесняват продажбата на ирански петрол, за да охладят световните пазари. Средствата от тези продажби постъпват именно в държава, с която Вашингтон активно воюва.

Петролното оръжие все още работи
Ефективността на стратегията на Иран представлява силен контрааргумент срещу твърденията, че петролът вече не може да служи като оръжие на войната. През последните години някои арабски представители твърдяха, че енергийните ембарга са отживелица. Събитията от март 2026 г. показват обратното. Иран демонстрира, че контролът върху стратегическо „тясно място“ (chokepoint), дори без колективната тежест на ОПЕК, може да изтръгне значителни отстъпки от единствената световна суперсила. САЩ, въпреки военното си превъзходство, са принудени да избират между военните си цели и икономическата стабилност.

Макар светът да е по-добре подготвен, отколкото през 1973 г. – страните от ОИСР поддържат стратегически петролни резерви, равни на три месеца внос – тези буфери не премахват уязвимостта. Според енергиен експерт резервите са „ефективни само ако конфликтът не продължи твърде дълго“. Стратегията на Иран също разкрива границите на американската военна мощ. Въпреки операцията „Epic Fury“, насочена към унищожаване на ракетния потенциал и ядрената инфраструктура на Иран, САЩ не успяват да пречупят решимостта на Техеран. Иранското ръководство продължава да заплашва с „пълно затваряне“ на пролива, ако електроцентралите му бъдат атакувани.

Урок за настоящето
Паралелът между 1973 и 2026 г. е очевиден. И в двата случая подкрепена от Запада израелска военна кампания провокира близкоизточна сила да използва петрола като оръжие. И в двата случая резултатът е глобална енергийна криза, която принуждава САЩ да преосмислят политиката си. И в двата случая петролното оръжие се оказва ефективно. За Иран изчислението е ясно: ако направи цената на войната непоносима за американските потребители, може да принуди Вашингтон да преосмисли подкрепата си за израелската политика. Фактът, че администрацията на Тръмп вече започва да предоставя изключения от санкциите, подсказва, че този натиск действа.

Относителният успех на Иран напомня също, че енергийното влияние далеч не е отживелица, а остава едно от най-мощните средства за държавите, изправени пред военен натиск. Петролното оръжие не е мъртво – то все още работи – и може да бъде използвано за насърчаване на справедливо решение за палестинската кауза и за прекратяване на експанзионистичната политика на Израел в региона. I БГНЕС

Коментар на турския анализатор Ахмет Асмар в "Сабах".