Турция подписа споразумение за финансиране със Световната банка на стойност 1,67 милиарда евро, или около 1,97 милиарда долара, за дългоочаквания железопътен проект, който ще премине над Босфора.

Документът беше подписан от министъра на финансите и хазната Мехмет Шимшек във Вашингтон, където той участва в пролетните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка.

Проектът, известен като Istanbul North Rail Crossing Project (INRAIL), е оценен на над 8 милиарда долара и трябва да създаде нова железопътна линия с голям капацитет, която да засили товарните и пътническите връзки между Азия и Европа. Планира се електрифицирана линия с два коловоза с дължина около 126 километра да свърже двете летища на Истанбул, преминавайки по моста „Явуз Султан Селим“, един от най-дългите и най-широки висящи мостове в света. Той е известен и като третия мост над Босфора.

На церемонията по подписването Шимшек заяви, че глобалната енергийна сигурност и търговските коридори са под натиск заради конфликти, разпокъсаност и години на недоинвестиране, и подчерта необходимостта от координирани международни действия. Той акцентира върху значението на т.нар. Среден коридор, който определи като най-бързия маршрут между Пекин и Лондон, с време за транзит около 18 дни. Шимшек припомни, че инфраструктурата е в основата на стратегията за развитие на Турция и посочи, че страната е инвестирала 355 милиарда долара в транспортна инфраструктура през последните две десетилетия, включително 180 милиарда долара в магистрали и мащабно разширяване на летищната мрежа.

„Сигнал за доверие“

Партньорството със Световната банка „осигурява финансиране, повишава стандартите и изпраща сигнал за доверие към глобалните пазари“, заяви Шимшек и подчерта, че проектът е нещо повече от обикновена инфраструктурна инвестиция. Проектът за северното железопътно преминаване през Истанбул трябва да облекчи един от най-натоварените транзитни участъци по Средния коридор, като предложи железопътна алтернатива с голям капацитет през Босфора. Очаква се той значително да повиши надеждността и стратегическата стойност на коридора за световната търговия, посочи Шимшек. Проектът цели да облекчи пътническия и товарния трафик по линията „Мармарай“, като за първи път ще свърже с железопътна връзка летище Истанбул и летище „Сабиха Гьокчен“.

„Мармарай“ е първата подводна железопътна връзка между два континента в света. Тя беше открита през 2013 г. и обслужва както пътнически, така и товарни влакове.

„Трансформационен скок“

Според Шимшек проектът ще увеличи годишния капацитет за железопътен товарен превоз през Босфора от 3 милиона тона на 50 милиона тона, което по думите му представлява „трансформационен скок“ и ще допринесе за развитието на въглеродно неутрална товарна инфраструктура за междуконтинентален транспорт.

При обща стойност от 8,1 милиарда долара около 83% от финансирането ще дойде от международни финансови институции, добави той.

„Това е третият по големина проект, одобряван някога в цялата история на Световната банка. Сам по себе си този факт показва мащаба на нашите амбиции и доверието, което партньорите ни имат в способността на Турция да реализира проекта“, каза Шимшек.

По думите му проектът ще създаде над 400 000 по-добре платени работни места, като подчерта, че инфраструктурните инвестиции не само улесняват търговията, но и създават поминък.

Управляващият директор по операциите в Световната банка Ана Бьерде заяви, че проектът ще донесе трайни ползи за транспортната система и икономическия растеж на Турция. Тя определи въздействието му като „трансформационно“ и отбеляза, че той ще облекчи едно от най-критичните транспортни възли в страната, като увеличи железопътния капацитет по протежение на Босфора.

По думите ѝ проектът ще засили свързаността по три стратегически коридора - Средния коридор, Коридора за развитие и коридора Турция-Европа, като направи преминаванията по-бързи, по-надеждни и по-ефективни: „Това е значимо не само за Турция, но и за регионалната и международната търговия.“

Бьерде добави, че проектът се очаква да привлече около 6,75 милиарда долара международно финансиране. | БГНЕС