Кадъфи Полат рядко говори за собственото си здраве след десетилетия, прекарани в дишане на замърсения въздух, който покрива селото му под високите комини на въглищна електроцентрала в южна Турция. Това, което го тревожи най-много, са децата му.

Фин прах се утаява върху автомобилите, прането и тесните улици на Чогулхан, село в района Афшин в провинция Кахраманмараш, оставяйки сив слой върху ежедневието — и върху вече рушащата се детска площадка, където някога са играли децата му.

Афшин-Елбистан е една от най-замърсяващите електроцентрали в страната, твърдят еколози, но правителството планира разширяването ѝ, въпреки че Турция се подготвя да бъде домакин на климатичната среща на върха на ООН COP31 през следващия ноември.

„Сутрин, когато училищният автобус идва, прахът се вдига навсякъде“, каза Полат, 52-годишен, пред AFP в местно кафене. „Децата дишат това. Какво ще стане, когато са на 30 или 40? Като баща се тревожиш“.

Някога дом на 10 000 души, повечето жители на селото са избягали заради замърсяването, казват местните. Останали са само няколкостотин.

Рушащи се къщи се редят по улиците, наблюдавани от самотна часовникова кула. Комините на електроцентралата доминират над хоризонта, изпускайки облаци пепел и дим.

„Да живееш тук е като самоубийство“, въздиша Полат, като казва, че някои остават, защото са бедни, а други — защото имат земя тук. „Виждал съм как замърсяването промени всичко: хората, животните, почвата, дори дърветата“.

Истински климатичен лидер? 

Една от най-големите топлоелектрически мощности в Турция, централата произвежда 2 795 мегавата електроенергия от силно замърсяващ лигнит, или кафяви въглища, добивани в басейна Афшин-Елбистан, който съдържа 40% от запасите на страната.

Открит през 1984 г., осемблоковият комплекс включва частно управляваната централа Афшин-Елбистан А и държавно управляваната централа Б.

Но плановете за разширяване на централа А с два блока тревожат природозащитниците, особено предвид подготовката на Турция да бъде домакин на COP31, където преходът от изкопаеми горива ще бъде основна тема.

„Ако Турция се стреми към председателството на COP31 с претенцията да бъде истински климатичен лидер, но продължава да настоява за инвестиции в изкопаеми горива, особено във въглища, това е парадокс, който тя трябва да разреши“, заяви Емел Тюркер Алпай от „Грийнпийс“ Турция.

Турция си поставя за цел да достигне нетни нулеви емисии до 2053 г., но въглищата все още са представлявали 33,6% от ресурсите, използвани за производство на електроенергия миналата година, показват официални данни.

Миналата седмица министърът на околната среда Мурат Курум се опита да отхвърли въпрос относно домакинството на COP31 и нарастващата зависимост на Турция от въглища.

„Не можем да свеждаме въпроса единствено до изкопаемите горива“, каза той на пресконференция заедно с ръководителя на климатичната служба на ООН Саймън Стиел.

Но Алпай заяви, че разширяването на една от най-замърсяващите централи в страната противоречи както на „климатичните цели на Турция, така и на отговорността на държавата да защитава общественото здраве“.

Активисти свързват комплекса и неговите емисии на фини прахови частици и серен диоксид с приблизително 16 530 преждевременни смъртни случая.

Добавянето на още два блока може да доведе до още 2 268 смъртни случая и да наложи здравни разходи в размер на 88,4 милиарда лири (2,6 милиарда долара), дори при подобрена филтрираща технология, предупреждават те.

Правителството „трябва да избере“ 

Лютфи Тийекли, който оглавява лекарската асоциация в Кахраманмараш, заяви, че правителството „трябва да избере между енергията от тази електроцентрала и общественото здраве“.

„Ние съзнателно осъждаме хората тук на рак, хронична обструктивна белодробна болест и астма“, каза той пред АФП.

Местният екологичен активист Мехмет Далканат заяви, че заболяванията са широко разпространени.

„Хората умират. Няма нито едно домакинство в това село без рак“, каза Далканат, който страда от хронични дихателни проблеми.

Синът му Али заяви, че е работил като охранител в централата, но е напуснал през 2020 г. със сериозен бронхит.

„Ако бях продължил да работя там, здравето ми щеше да поеме по необратим път“, каза той.

Нива на опасност 

Замърсяването на въздуха в района Елбистан остава далеч над праговете за безопасност на Световната здравна организация и Турция, заяви Дениз Гюмюсел от Платформата за право на чист въздух.

Според турските норми годишните нива на прахови частици PM10 трябва да бъдат ограничени до 40 микрограма на кубичен метър, каза тя, но Елбистан достига стойности до три пъти по-високи.

А дневната средна стойност на нивата на PM10 в Елбистан миналата година е достигнала 128,3 микрограма на кубичен метър — над осем пъти над препоръчителната граница на СЗО от 15 микрограма.

За Далканат разширяването би било последният удар.

„Докато светът постепенно се отказва от въглищата, изграждането на нова електроцентрала тук означава, че този регион е отписан“, каза той.

В Чогулхан жителите до голяма степен са се отказали.

„Вижте къде вървях — отпечатъците ми се виждат, сякаш вървя по сняг“, каза 62-годишният Еюп Къса за пепелта, която постоянно пада върху селото. „Ако разширят тази централа, всички ще умрем“. | БГНЕС