Тристранката обсъжда промените в Кодекса за социално осигуряване 

По време на дискусията от Комисията за финансов надзор (КФН) подчертаха, че като държава трябва да се стремим и към изготвянето на пенсионни табла.

 

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъжда Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от министъра на финансите Теменужка Петкова, който предвижда въвеждане на мултифондове във втория и третия стълб на пенсионната система, предаде репортер на БГНЕС. 

Томислав Дончев – вицепремиер и министър на иновациите и растежа в оставка, който е и председателстващ Тристранката, откри днешното заседание. 

Заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев представи законопроекта, като отбеляза, че основната цел е въвеждането на мултифондовия модел на допълнителното пенсионно осигуряване. „Очаква се приемането на този модел да доведе до по-висока доходност“, добави той. 

Законопроектът предвижда осигурените във втория и третия стълб да могат да избират колко рисково да се управляват спестяванията им в частните фондове с цел постигане на по-висока доходност. 

Пенсионно-осигурителните дружества ще създадат подфондове с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен. 

Парите в динамичния ще се инвестират най-рисково – относителният дял на инвестициите в инструменти с променлив доход ще бъде до 90%. Това, обаче, означава и потенциал за най-висока доходност, като този фонд е идеален за хората под 50 г., тъй като при тях ще има достатъчно време да се неутрализират евентуални колебания на пазара.

В балансирания фонд до 55% от парите ще се инвестират по-рисково, като той е подходящ за хората, навършили 50 г., на които им остават повече от 3 г. до пенсионна възраст.

В консервативния фонд само до 25% от средствата ще се инвестират рисково, като в него задължително ще се прехвърлят хората, на които им остават по-малко от 3 г. до възраст за пенсиониране. 

Сега дружествата събират 3,75% удръжка от всяка внесена осигуровка, а законопроектът предвижда тази такса да се намали на 3,59 на сто от 2027 г. и да продължи да намалява, докато достигне 2,10 на сто от 2036 г. 

Другата такса е до 0,75 на сто годишно инвестиционна такса. Тя се разделя на две – процент от управляваните активи и от постигнатия инвестиционен резултат. Първият компонент ще е върху стойността на нетните активи и също ще намалява плавно в рамките на 10 г., докато процентът върху постигнатата доходност обратно – ще се увеличава. Така, през 2027 г., таксата за балансиран подфонд в универсален фонд ще е до 0,65 на сто годишно от нетните активи и до 1 на сто годишно от дохода, реализиран от инвестирането на средствата. През 2036 г. ще е до 0,38 на сто годишно от нетните активи и до 3,25 на сто годишно от дохода, реализиран от инвестирането на средствата. 

При динамичните подфондове таксата върху доходността ще е по-висока, а в консервативните няма да я има. 

Министърът на труда и социалната политика в оставка Борислав Гуцанов заяви, че това касае всеки един човек, всеки един работещ, който очаква да вземе пенсия. „Иска ми се, когато се коментира тази тема, да имаме много точен анализ, за да не направим пак грешка. Разбирам напълно
Министерство на финансите (МФ), че се стремят да направят така, че да бъде усъвършенствана тази система. Но дали наистина са взети всички елементи под внимание и да не се окаже, че отново се допуска нещо, което не е изчислено", изтъкна той.

Относно таксите и удръжките, социалният министър посочи, че това не е достатъчно добре аргументирано.

„Приветствам МФ, че търси такива подходи, но нека да бъде най-доброто и тогава да бъде прието от Народното събрание", каза още Гуцанов.

Представителите на работодателските организации приветстваха принципно реформата и се съгласиха, че тя е дългоочаквана. Те откроиха и че след влизането на България в еврозоната следващата голяма цел на страната ни е присъединяването към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

„КНСБ подкрепя проектозакона в голямата си част", заяви президентът на синдикалната организация Пламен Димитров и посочи, че дават положителна оценка. По думите му трябва да има допълнителни мерки, които да дадат отговори на някои въпроси. „Задължителното допълнително пенсионно осигуряване на практика не се случва на базата на осъзнат избор, а това е задължително. Има нужда този законопроект да адресира този съществен проблем. Да ги разпределим по възраст за нас не е добро. Трябва да гарантираме избора на подфонд и фонд. Изглежда сложно, но да не забравяме, че всички пенсионни дружества работят с посредници. На първо четене сложният казус изглежда не толкова сложен", допълни той.

Президентът на КТ „Подкрепа" Димитър Манолов заяви: „Ако тук стоеше някой класик, щеше да попита кой разпореди това безобразие."

„Изключително съм доволен, че чувам в тази зала неща, които преди 15 г. само аз говорех. Всичко, което вие казахте, щеше да е вярно, ако този втори стълб е доброволен. Ще правим някакви мултифондове и ще ги вкарваме там хората без значение искат ли, не искат ли. Такси и удръжки – за какво е тази такса? Какво върши частният пенсионен фонд, каква услуга прави за конкретното лице? Това са абсурди – тази такса моментално трябва да изчезне, която се събира от осигурените лица", категоричен е той.

По време на дискусията от Комисията за финансов надзор (КФН) подчертаха, че като държава трябва да се стремим и към изготвянето на пенсионни табла.

Кирил Ананиев призова всички тези въпроси да се гледат с всички промени, които ще бъдат предложени, включително и с изготвянето на пътната карта. IБГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон