Трамвайна мотриса на 100 години е реставрирана максимално близо до автентичния си вид. За нейната реставрация разказа пред БГНЕС инж. Никола Николов, дългогодишен служител в столичния електротранспорт.

През 1924 г. в България са доставени 30 броя трамвайни мотриси тип „Сименс“, които остават в експлоатация до края на 60-те години. Последният оцелял от тях под номер 35, но с автентичен номер 19, е отново в движение по софийските улици благодарение на инж. Никола Николов и неговия екип. Обикновено той се движи в празничните дни, превръщайки се в атракция за столичани и гостите на София.

Тези трамваи са били модерен транспорт за времето си, а след като стават общински, вече са и красив транспорт, поети от специалистите от общината. Те са поръчвали трамваи в Германия, Швеция или Белгия с огромни претенции за външен вид и интериор. „Плюшени ленени пердета с ръчно извезан герба на София. Това е поръчано и изпълнено“, каза инж. Николов.

Първите трамваи са доставяни от белгийско дружество, което печели концесията. Впоследствие се внасят от завода на „Сименс“ в тогавашната Австро-Унгария. През 1941 година се появяват и първите трамваи, произведени в България.

Реставрираният трамвай номер 35 е претърпял произшествие с товарен камион и е сплеснат от едната страна. Въпреки това е продължил да се използва за технологично придвижване на трамваите, постъпили за ремонт в трамвайния завод.

„За нещастие, един от двигателите блокира и тогава, имайки опита от предишните реставрации на трамвай и ремарке, решихме да възстановим в максимално възможна степен автентичността на този трамвай“, разказа инж. Николов.

В реставрацията е участвал ремонтният екип на трамвайния завод, като въпреки оскъдния снимков материал, екипът се е опитал да възстанови автентичния вид на трамвая.

„Имахме само една единствена снимка на интериора му. Този трамвай в частност, след като е спрял да обслужва пътници, е бил доработен в работен трамвай за превозване на насипни товари, за което дървената конструкция е усилена с метални профили и от двете страни вместо прозорци са поставени капаци за насипни товари. Ние се опитвахме да възстановим кабините с остатъците от дървената обшивка, която има. Направихме да се движи двупосочно с два контролера, а в пътническия салон поставихме надлъжни пейки, които са били типични за някои от трамваите по това време. Възстановихме подвижността на капаците и над тях сложихме дървени рамки с остъкляване, за да може трамваят да се ползва и зимата“, разказа инж. Николов.

В салона са запазени и оригиналните емайлирани табели. Екипът не успява да възстанови единствено компресорен възел с букса, характерен точно за този тип трамваи в историята на София.

„Поставихме отделно от агрегата малък двигател с компресор. Това е едно от нещата, които не отговарят на автентичността на трамвая. Друга разлика е прозорците, които са били с много специфична форма от времето на доставката, но заради монтирани капаци това също не успяхме да направим“, заяви пред БГНЕС инж. Никола Николов.

Трамваят е едно малко бижу, с което малцина европейски столици могат да се похвалят. Той предизвиква много радост както при малките, така и при по-възрастните софиянци, които с удоволствие пътуват в него през специално определени дни. Радостта в очите на хората е най-голямото признание за инж. Никола Николов и неговите колеги, които са го възстановили почти от нищото. І БГНЕС