Преди 112 години българите от Вардарска Македония въстават срещу сръбската окупация, наложена след края на Балканската война. Липсата на стратегическа далновидност, от страна на България, позволява на Сърбия и Гърция да завземат по-голяма част от Македония, докато българската армия изнася основната тежест на войната с Османската империя в Одринска Тракия.

След установяването на контрол над Вардарска Македония сръбската власт започва да налага репресии над местното българско население и да води активна асимилаторска политика. По това време България започва да усеща, че е била жестоко измамена от довчерашните си съюзници Гърция и Сърбия и войната срещу тях започва да изглежда все по-вероятна. ВМРО, предвождана от Тодор Александров, решава да подготви бунт, който да избухне в тила на сръбската армия, когато започне новия конфликт.

Тиквешкото въстание избухва преждевременно на 15 юни (ден преди началото на Междусъюзническата война), когато четата на Дончо Лазаров е разкрита. Четите на ВМРО, подкрепени от местното население, атакуват сръбските гарнизони в Кавадарци и Неготино и успяват да ги освободят, както още редица селища. Въстаниците обаче не получават нужната подкрепа от българската армия, а сръбските части бързо се окопитват.

Командването на сръбската армия изпраща значителни подкрепления, които смазват бунта. Отмъщението на сърбите е жестоко, като местното население (включително жените, децата и старците) е подложено на сеч, а селата са опожарявани. Според данните, над 500 души са били убити, а хиляди са принудени да бягат.

Тиквешкото въстание има кратък, но драматичен живот – продължава само няколко дни, но е символ на българската съпротива срещу насилственото потискане на националната идентичност в Македония. То е неделима част от историята на борбите на македонските българи за автономия.

Макар и неуспешно от военна гледна точка, въстанието е първият акт на съпротива срещу новите потисници на българщината в Македония – сърбите. През следващите десетилетия от историята си ВМРО, начело с Тодор Александров и Иван Михайлов, ще води героична и кървава борба именно с този нов враг. | БГНЕС