Тервел Замфиров говори специално пред БГНЕС преди стартовете от Световната купа по сноуборд в Банско този уикенд. Замфиров наскоро беше на 1/4-финал срещу Радослав Янков в паралелния гигантски слалом в Скуол, Швейцария, като е категоричен, че се стреми да не си поставя очаквания – подобно на Янков.

„Като цяло се стремя да съм освободен от очаквания. Аз излизам на пистата да се забавлявам, стремя се към най-добро класиране. Очакванията са много натоварващи за спортиста и психиката като цяло не може да издържи. Поради простата причина, че очакванията ти поставят рамка, ако не постигнеш това, което очакваш, е много смазващо и травмиращо. Професионалният спорт е игра на нерви. Ние се стремим, опитваме се, стараем се максимално да стигнем до първото място. Не си мислете, че някой от нас излиза просто да си покара, но това го правят още 60 мъже от Световната купа. Всеки един от тях е подготвен да спечели, всеки един от тях го иска максимално и, въпреки това, само един остава непобеден, така че очакванията са лош съветник“, започна Тервел и се върна към дуела си с Радо:

„Първо, това, което се случи, беше голям успех и радост за всички българи. От една страна е много тъжно, когато се срещат двама българи в турнира, но от друга ние стъпваме на раменете си и единият отива напред. Винаги карам със смесени чувства, когато карам срещу друг българин. Това, което се случи на самото състезание, беше едно добро спускане от моя страна, с лека неточност в долната част. От страна на Радо, грешка, след която той направи изключително каране, на което малко хора са способни, може би в този ден само той беше способен. И успя да продължи напред в състезанието, което беше по-добрият вариант за България, защото той спечели квалификациите, беше фаворит за победата в този ден. Но така се стекоха нещата, че нямаше късмета да победи“.

Относно това защо не постига толкова много призови класирания след световната си титла, той сподели: „Когато човек направи подиум в големия спорт, изведнъж всички започват да очакват от него, че той ще започне да танцува по подиумите и няма да слиза от тях. Не. Моментът на подиума е пиков момент в кариерата на спортиста. То е някакво голямо постижение. Нещо, на което се радваме, именно защото не се случва толкова често. Не се случва всеки път. Големият спорт е много труден и няма хора, които печелят всеки път. Подготвям се по същия начин, работя по същия начин, имам добри класирания. Спечелих два квалификационни ръна – един на слалом, един на гигантски предишните световни купи, мога да кажа спокойно, че съм от хората в света, които карат. Но, на света има и други хора, които карат, и не можеш всеки път да ги победиш“.

Сноубордистът ни призна, че за него е важно страната ни да бъде представена на ниво и се радва на своите колеги в отбора. „И така го чувствам, и аз го решавам. Ние сме един отбор, един екип. Не ми харесва да се гледа „този спечелил, онзи спечелил, кой българин е по-добър“. Нашата цел в крайна сметка е да представяме България добре и на високо ниво. Тези хора са изключително близки мои приятели, Александър е най-добрият ми приятел, аз искам всеки път той да се класира добре. За мен това е важното. Да представим България, тя да е над всичко. Разбира се, с каквото мога да помогна – с опит, със знания, с подкрепа, аз се радвам за техните победи повече отколкото за моите, как мога да не съм там“, каза още той и посъветва хората да не натоварват Алексанадър Кръшняк с големи очаквания след второто място в паралелния слалом в Бад Гащайн:

„Ще ви посъветвам – не го натоварвайте човека с вашите очаквания. Оставете го да се старае, да работи, да мисли. Той е изключителен състезател. Претърпя много голям прогрес последните дни, но, както казах, Световната купа е едно много недружелюбно място и не можем гарантирано да разчитаме на добри резултати в следващата седмица, например. Това, което мога да кажа смело, е, че нашият отбор работи правилно. Ние сме много млад отбор – средната възраст е 30+ години, а най-добрите са над 40, така че ние за едни 20-годишни хлапета се представяме доста добре сред мъжете и изгледът е такъв, че в бъдеще време може да очаквате добри резултати от нас“, изрази оптимизъм Замфиров.

Той беше запитан и за предстоящата Олимпиада в Милано/Кортина, за която вече има квота. „Все пак за Олимпиадата – това е най-големият спортен форум в света. Изключително развълнуван съм, благословен съм изобщо да бъда там. Само 30 души в нашия спорт от целия свят са допуснати да участват на Олимпиада. Самият факт, че трима, или 10% от всички участници, ще са българи, това е огромен успех, историческо постижение за България само по себе си. Пожелавам си да съм здрав, да направя най-доброто каране и да се завърна по-щастлив, отколкото съм тръгнал, но за мен самото участие в такова вълшебно събитие ще бъде подарък“.

А за сестра си Малена, която също е състезателка, той призна: „Слуша ме. Сестра ми е много изпълнителна, работлива, много умна и аналитична, скромна, за нея никога не бих казал нещо лошо“.

„Ние сме още много млади, тя е на 16, останалите момичета са на същата възраст. Ние започнахме да подготвяме този млад отбор, когато и ние започнахме – преди 5-6 години. Това е работата за този период. Чухте за нас за първи път 2023 г. Нещата протичат много дълго, ужасно трудно е да вкараме още хора и при жените, стараем се, но има и някаква генетика. Малена е моя сестра, очевидно генетиката й помага да се развие по-бързо. Но нейният път в големия спорт е ужасно бърз – на 16 години да има два подиума вече, това е нечувано“, похвали сестра си той.

Тервел отговори и как върви борбата за това сноубордът да остане част от олимпийската програма. „Никога не бих се отказал от сноуборда, аз винаги ще карам, понеже обичам да спортувам, харесвам планината, обичам зимата. Нашата борба доведе до едно обществено обсъждане, със сигурност привлече вниманието на журналисти от чужбина и България, и най-вече на ръководните органи на Олимпийския комитет. Въпросът се обсъжда, направени са статистики, проучвания, на базата, на които, впрочем, се оказа, че алпийският сноуборд от гледна точка на гледаемост, равенство между половете, прогресивни млади състезатели, разнообразие в държавите, които го развиват, се нарежда на 10-о място, тоест това е много добре. Ние гледаме позитивно в момента на нещата, смятаме, че спортът ще остане олимпийски, но мандалото ще хлопне след Олимпийските игри. Ще стане ясно при юли, стискаме му палци, направили сме каквото можем, оттук-насетне вече не е в нашите ръце“, завърши Тервел Замфиров. | БГНЕС