В центъра на брезнишкото село Слаковци, точно срещу входа на местната кръчма, стои паметник. Двама мъже, изваяни в камък, държат разтворена книга с азбуката, която са ни завещали. Това са Светите братя Кирил и Методий. Днес, първият учебен ден, тяхното безмълвно присъствие е най-тъжната гледка, предаде репортер на БГНЕС.

Вместо да посреща усмихнати деца с букети в училищен двор, монументът на просветителите се „кипри“ пред заведение, от което се носи мирис на скара и разговори на по чашка. Контрастът е болезнен, иронията – жестока.

Историята на този паметник е огледало на съдбата на много български села. Създаден от местния творец Атанас Иванчев, той е поставен с гордост в двора на селското училище на 24 май 1964 г. Училището, разбира се, носело името на светите братя. Десетилетия наред първият звънец е удрял под погледа им, а поколения деца са се учили на четмо и писмо в нозете на своите първоучители.

Но демографската криза и промените в страната не подминават и Слаковци. В средата на 90-те години на миналия век училището е закрито. Детската глъч утихва, класните стаи опустяват. Сградата, някогашен център на знанието, е продадена и впоследствие разрушена до основи. От някогашния храм на просветата не е останал камък върху камък.

Единственият оцелял е паметникът. Спасен от разруха благодарение на усилията на местни ентусиасти, той е преместен. Новото му място е пред читалището – другата крепост на българската духовност. Но съдбата е подготвила още един горчив обрат. Днес в сградата на читалището се помещава и селската кръчма.

Така, в деня, в който хиляди български деца прекрачват прага на своите училища, в Слаковци паметникът на Кирил и Методий стои като мълчалив страж пред вратата на питейното заведение. Вместо детски смях, около него се чува дрънчене на чаши. Вместо тържествени слова за знанието, до него долитат битовизми и наздравици.

Гледката е символ. Символ на затворените училища и обезлюдените села. Символ на забравените идеали и подменените ценности. На първия учебен ден, паметникът в Слаковци не е просто скулптура. Той е надгробен камък на една заличена просвета и тъжен репортаж за бъдещето, което сме напът да изгубим. Буквите все още са там, издялани в камъка, но кръчмата е отворена и по-привлекателна за малцината останали. І БГНЕС