Световната здравна организация призова правителствата по света рязко да засилят данъците върху подсладените напитки и алкохола, предупреждавайки, че ниските данъчни ставки в повечето държави правят тези продукти все по-достъпни и подхранват затлъстяване, диабет, сърдечни заболявания, ракови заболявания и травми, особено сред деца и млади хора.

В два нови глобални доклада СЗО посочва, че слабите данъчни системи позволяват на вредни продукти да останат евтини, докато здравните системи са под нарастващ финансов натиск от предотвратими незаразни заболявания и наранявания. „Здравните данъци са един от най-силните инструменти за насърчаване на здравето и превенция на болестите. Чрез повишаване на данъците върху продукти като тютюн, подсладени напитки и алкохол правителствата могат да намалят вредната консумация и да освободят средства за жизненоважни здравни услуги“, заяви генералният директор на СЗО Тедрос Адханом Гебрейесус.

Глобалният пазар на подсладени напитки и алкохол генерира милиарди долари печалба и стимулира масова консумация, докато държавите получават сравнително малък дял от тази стойност чрез здравно мотивирани данъци. Така обществата поемат дългосрочните здравни и икономически разходи.

Данните показват, че поне 116 държави облагат подсладените напитки, най-често газираните, но редица продукти с високо съдържание на захар – като 100% плодови сокове, подсладени млечни напитки и готови за консумация кафета и чайове – остават извън обхвата. Енергийните напитки се облагат в 97% от страните, без промяна спрямо предходния доклад от 2023 г.

Отделен доклад на СЗО сочи, че най-малко 167 държави налагат данъци върху алкохолните напитки, а 12 ги забраняват напълно. Въпреки това алкохолът е станал по-достъпен или цените му са останали без промяна в повечето страни след 2022 г., тъй като данъците не следват инфлацията и ръста на доходите. Виното остава необложено в поне 25 държави, предимно в Европа, въпреки ясните рискове за здравето.

„По-достъпният алкохол води до повече насилие, травми и заболявания“, подчерта директорът на отдела на СЗО по детерминанти на здравето, промоция и превенция Етиен Крюг. Докато индустрията трупа печалби, общественото здраве понася последиците, а икономиката – разходите.

Анализът на СЗО показва, че делът на данъците върху алкохола остава нисък, със средни глобални акцизни нива от 14% за бирата и 22,5% за спиртните напитки. Данъците върху подсладените напитки са слаби и зле насочени, като средно представляват около 2% от цената на стандартна газирана напитка и често обхващат само част от пазара. Малко държави коригират ставките спрямо инфлацията, което постепенно прави вредните продукти още по-достъпни.

Тези тенденции се запазват въпреки проучване на „Галъп“ от 2022 г., според което мнозинството от анкетираните подкрепят по-високи данъци върху алкохола и подсладените напитки. СЗО призовава страните да повишат и преработят данъчните си политики в рамките на инициативата „3 по 35“, чиято цел е до 2035 г. реалните цени на тютюна, алкохола и подсладените напитки да нараснат, така че те да станат по-малко достъпни и да се защити здравето на хората. | БГНЕС