"Суверенна“ Румъния ще заприлича на Унгария на Орбан и Словакия на Фицо

"Суверенна“ Румъния ще заприлича на Унгария на Орбан и Словакия на Фицо

В началото на тази година поляците не си губят времето: с амбицията да се превърнат във водеща армия на европейския континент, те укрепват отбранителната си инфраструктура по границите с Русия и Беларус.

Целта им е да изградят „източен щит“ - укрепена линия с дължина стотици километри, която да изолира руския анклав Калининград и да предотврати хибридни атаки от Беларус. Разходите са огромни, като за изграждането на отбранителна система, включваща противотанкови бариери, бункери и системи за борба с дронове, са предвидени 2,5 млрд. евро.

Варшава не действа сама, тъй като балтийските държави се присъединяват към инициативата, за да не бъдат изненадани от все по-агресивната Русия. По-нататък на север стратегията на Финландия се основава не на фиксирани отбранителни линии, а на отбрана в дълбочина, която би позволила на танковите войски да напреднат първоначално, преди да бъдат изтласкани обратно. И там ще бъде издигната ограда, за да се предотврати неконтролируемата миграция и проникване - стратегия, която Норвегия също обмисля. Ще бъдат включени и балтийските острови, включително Готланд, където шведите биха искали да има база на НАТО.

По-нататък на юг „единството“ се пропуква, като се започне със Словакия и Унгария - две зависими от руския газ държави, които открито следват играта на Москва в рамките на ЕС. Ситуацията в Румъния е по-сложна. От строго военна гледна точка разширяването на военната база „Михаил Когълничану“ в непосредствена близост до Черно море - предназначена да се превърне в най-голямата база на НАТО в Европа - на хартия е сериозен ангажимент. Както знаем, това се дължи главно на американското финансиране: на място решенията не се вземат от румънците, а ученията се ръководят преди всичко от чужди държави, включително Франция и други съюзници, които редовно изпращат там хиляди войници. Румъния, от друга страна, се концентрира върху изграждането на транспортна инфраструктура, което само по себе си е доста голямо предизвикателство за страна с недостатъчно добра инфраструктура.

Финансовите инвестиции също не са малки. Въпреки че обещава да отделя 2,5 % от своя БВП за отбрана до 2023 г., Румъния е постигнала едва 1,6%, което е под средното ниво за страните членки на НАТО. Недостатъчно, за да успокои партньорите си и да получи място на голямата маса - масата, за която мечтаят суверенисти като Калин Джорджеску.

И как страната може да има такива амбиции при сегашното политическо тресавище? Легитимността на президента Клаус Йоханис беше сериозно подкопана от отмяната на изборите през декември. Що се отнася до неговия наследник, не само перспективата за проруския популист Джорджеску - ако успее да се кандидатира - тревожи западните съюзници: независимо дали става дума за Джордже Симион (AUR), Крин Антонеску (Алианс PN-PNL-UDMR) или Диана Йованович-Шошоака (SOS), не изглежда вероятно перспективите да дадат на страната голям тласък...

В момент, когато конфигурацията на сигурността в Европа се е превърнала в решаващ въпрос и се преиграват сферите на влияние, румънските политици и избиратели изглеждат все по-изкушени от недемократичните сфери, дори ако това означава да се откажат от най-мощните икономически и военни съюзи в историята. Политиците може и да прокламират на висок глас, че страната ще остане в ЕС и НАТО, но целият капитал, натрупан през последното десетилетие - който позволи на Румъния да се отърве от механизма за сътрудничество и проверка на съдебната си система и да влезе в Шенгенското пространство - е пропилян от политическите игри през 2024 г. Така наречените „проевропейци“ в правителството свалиха маските си и са повод за безпокойство, а така наречените антисистемни алтернативи (също създадени от системата) са всичко друго, но не и надеждни за чужденците.

Има причина за безпокойство: една „суверенна“ Румъния вероятно ще заприлича на Унгария на Виктор Орбан и Словакия на Роберт Фицо - изолирана, пренебрегвана и лишена от средства, които са жизненоважни за нейното развитие... Това е цената на картата, изиграна от безотговорни политици.

Да станеш играч в този „Източен щит“ означава преди всичко да изпратиш послание, че за Русия не подлежи на преговори да установи закон около Черно море. За да постигне това, Румъния не трябва да изгражда укрепления по източната си граница: тя просто трябва да завърши настоящата си програма за модернизиране на въоръжените си сили и да подобри пътната, железопътната и енергийната си инфраструктура. Преди всичко тя трябва да осъзнае, че това ще трябва да се прави постоянно, със същото темпо, всяка година в продължение на поне петнадесет години. В този процес тя ще трябва да прояви умение и да покаже на Доналд Тръмп, че Съединените щати, освен разходите, имат ясно предимство да продължат да изграждат базата „Михаил Когълничану“.

Освен това една силна Румъния трябва да действа за привличането на Молдова в западната сфера, като подкрепя нейните крехки демократични институции, без да забравя да помогне на Украйна да изтласка руската армия възможно най-далеч на изток. „Източният щит“ ще успее само ако действително премине възможно най-далеч на изток, дори ако реалностите на настоящата война означават, че вероятно ще трябва да премине през източната третина на Украйна. Едно руско присъствие на границите на Румъния би било абсолютно опустошително. В икономически план голяма част от големите чуждестранни инвеститори несъмнено ще избягат в други страни. Като се има предвид слабостта на румънския капитал, отливът няма да бъде компенсиран, още повече че много местни инвеститори със сигурност също ще избягат.

От друга страна, една силна Румъния ще знае как да използва интелигентно благоприятното си геостратегическо положение, за да се превърне в ключов партньор в югоизточната част на Запада, където минават основните транспортни потоци от изток на запад и от юг на север, където са инвестирани основните отбранителни стълбове на Черно море и където идват да инвестират десетки високотехнологични компании. Това е визията за една модерна Румъния, способна да играе роля в евроатлантическия свят, като същевременно върне в страната стотици хиляди румънци, които са напуснали страната, за да живеят в чужбина.

За съжаление румънските политици залагат на друг сценарий. Една бедна, изолирана, така наречена „суверенна“ Румъния, в която ресурсите са в едни и същи мръсни ръце и в която хората са контролирани от дезинформация в руски стил, е Румъния, която е лесна за експлоатация и за разрязване отново и отново. Оттук и значението на предстоящите президентски избори през май... I БГНЕС 

---------------------

Анализ на румънският експерт Адриан Михалтиану в Pressone

Последвайте ни и в google news бутон