Личните инвестиции на изпълнителния директор на OpenAI Сам Олтман размиват границата между неговите интереси и тези на компанията, докато създателят на ChatGPT се стреми към първично публично предлагане с оценка от около 850 млрд. долара, съобщи „Уолстрийт Джърнъл“.

Олтман наскоро поиска от OpenAI да оглави кръг на финансиране за „Хелион“ – стартъп за ядрен синтез, в който е един от най‑големите инвеститори. Той предложи компанията да направи инвестиция от приблизително 500 млн. долара, която щеше да оцени „Хелион“ на 35 млрд. долара. Служители на OpenAI бяха обезпокоени – Олтман лично щеше да се облагодетелства, без непосредствена полза за компанията, а някои имаха съмнения за жизнеспособността на технологията. OpenAI отказа инвестицията, но сключи сделка за купуване до 50 гигавата електричество от „Хелион“ до 2035 г. – еквивалент на мощността на 25 язовирни стени като „Хувър“.

„Хелион“ се позовава на договора в дискусии с инвеститори за набиране на средства, което също повишава стойността на дела на Олтман. Без участието на OpenAI „Хелион“ намали амбициите си и сега цели да набере 250 млн. долара с оценка от 15 млрд. долара, като „Tribe Capital“ ще оглави кръга. Олтман се оттегли от борда на „Хелион“ миналия месец.

Олтман също поиска подкрепа от OpenAI за ракетния производител „Stoke Space“, предлагайки компанията да придобие или да стане контролиращ акционер – сделка, която щеше да го постави в пряка конкуренция с Мъск. Съпругът на Олтман бе инвестирал в „Stoke“ чрез семейния им офис „Haydrasin“ – финансови връзки, досега несъобщавани. Олтман по‑късно омаловажи идеята за центрове за данни в космоса, наричайки я „абсурдна“, но дискусиите за споразумение за ракетно изстрелване продължиха. Някои членове на борда на OpenAI не знаеха за преговорите и частно изразиха скептицизъм. OpenAI също инвестира в „Merge Labs“ – стартъп за мозъчно‑компютърен интерфейс и конкурент на „Neuralink“ на Мъск, който Олтман помогна да стартира.

Потенциалните конфликти на интереси допринесоха за кратковременното уволнение на Олтман през ноември 2023 г., когато бордът заяви, че не е бил „последователно откровен“. Новосформираният борд създаде одитен комитет и засилена политика за конфликтите, но никога не оповести подробностите. Олтман не притежава директен дял в OpenAI и получава заплата от 66 000 долара, а финансите му са непрозрачни в сравнение с други технологични лидери като Мъск и Зукърбърг, чието богатство е обвързано с акции на компаниите им и оповестено в публични документи. Олтман е заложил дяловете си в стартъпи като обезпечение по кредитна линия с „JPMorgan“, която използва за инвестиции в други компании.

Някои акционери частно са поставили под въпрос дали той трябва да води компанията през излизането на борсата и са предложили председателя на борда Брет Тейлър като потенциален наследник. „Имам щастието всеки ден да виждам защо Сам е толкова уникално подготвен да води тази компания“, каза Тейлър в изявление.

Лидерството на OpenAI в надпреварата за изкуствен интелект се изплъзва. Водещият продуктов ръководител Фиджи Симо каза на служителите, че успехът на „Anthropic“ трябва да послужи за „сигнал за събуждане“ и ги призова да насочат повече ресурси към продукти за професионална работа. Голяма част от продуктовата визия на Олтман се е разпаднала – компанията свърна приложението Sora и забави работата по „режим за възрастни“. Симо пренасочи ресурсите към създаване на „суперприложение“ за привличане на корпоративни клиенти. Тя обаче излезе в медицински отпуск този месец заради рецидив на невроимунно заболяване, създавайки вакуум в ръководството. В бележка до служителите посочи четирима заместници, но Олтман не бе споменат – компанията каза, че той е съсредоточен върху изследвания, набиране на средства и осигуряване на изчислителен капацитет. | БГНЕС