Възстановяването на усещането за справедливост в България трябва да започне с истината за престъпленията на комунистическия режим и по-специално за злодеянията, които са извършени в концентрационните лагери, като „Слънчев бряг“ край Ловеч. Това заяви в интервю за БГНЕС Степан Поляков, режисьор на филма „Слънчев бряг – Експрес към Ада”.

Ловешкият концлагер е частен и под прякото ръководство на тогавашния заместник- министър на вътрешните работи Мирчо Спасов и средната продължителност на живота в него е между 2 и 5 дни. Концлагерът се казва Слънчев бряг, защото в непосредствена близост до него минава влака, през който се прекачваш, за да стигнеш до курорта Слънчев бряг. От тогава започва „шегата“ между надзирателите и концлагеристите, че затворниците отиват там.

„Това е мрачна история за хора, които знаят, че си отиват, а в същото време от Балкантурист рекламират колко е хубаво да отидеш на онзи пясъчен бряг към онова райско море“, разказа Поляков.

Той подчерта ролята на ген. Мирчо Спасов и неговите подчинени за организирането на лагера.

„Мирчо Спасов е един от най-близките хора до Тодор Живков, които заедно са извършвали изтезанията след 9 септември на своите политически противници. Самият Спасов не ходи много често в лагера. Там печално се прочува майор Николай Газдов. Той е известен с това, че всяка събота и неделя води с файтон децата и жена си, за да гледат на живо изтезанията на политзатворниците”, каза Степан Поляков. Освен тях известна е „хубавата Юлка“ - Юлия Ръжгева, чийто любимо занимание вечер е да хвърля монета с Газдов, за да разбере чий затворник ще бъде убит на следващия ден. „Тя има и радиоемисия, за да им каже, че утре ще умрат, но още не е ясно кой. Нейната жертва е красивата актриса Надя Илкова (Дункин), така че това е по шекспировски много мрачен сюжет”, коментира режисьорът на филма.

Степан Поляков развенчава мита, че българите са най-верния сателит на СССР, както ни учат през години. Ние сме сред първите, които оказват жестоко и продължителна съпротива на съветските окупатори, но тя се премълчава целенасочено от определени либерални кръгове, които по същество са наследниците на старата комунистическа номенклатура. „Затова и направихме филма, за да не го направят те. Тогава истината няма да излезе такава, каквато е”, подчерта Степан Поляков.

В концлагера „Слънчев бряг” са убити между 3000 – 5000 души за 2 години.

„Сред изгубилите живота си са Александър Николов (Сашо Сладура), известен джаз музикант, цигулар, както и бащата на една от най-известните ни певици Богдана Карадочева. С разказа на чичо Кольо, който до неотдавна беше последният жив концлагерист, започна и филма“, сподели Поляков.

За разлика от нацистка Германия, където концлагеристите са били изпращани по расов признак, лагеристите в „Слънчев бряг“ не са подбирани по някакъв специален критерии.

„Етносът няма значение, ти може да си криминален, може да си казвал виц, може да си слушал плоча на Бил Хейли, може да си депутат от земеделците, всичко може и няма никакви правила. Известна е историята, в която един генерал от КДС казва на Мирчо Спасов: „Абе, моят се е разхайтил, нещо слуша Чък Бери, Елвис Пресли, я го прибери малко да го възпитате”, и след три дена като се обажда да пита къде е сина му, той вече е заминал”, разказа Степан Поляков.

Западните посолства у нас научават за съществуването на лагера. Дори британският посланик веднага информира Лондон, но неговата грама веднага е прихваната от КГБ.

След промените от 1989 г. никой не е понесъл отговорност за случилото се и за действията си в концлагера.

„В България не само че няма справедливост, ние трябва да започнем с концлагерите си, а не с някакви съдебни реформи. Всички са мъртви вече, разбира се, но това трябва да бъде описано и обяснено и това е смисълът на филма „Слънчев бряг – Експрес към Ада“. Нищо друго, защото ако не помним, ако не анализираме собствената си история, на собствените си семейства, и на Ловеч, всичко друго ще бъде някаква анаграма на Брюкселските политики”, подчерта режисьорът Степан Поляков. /БГНЕС