Със спомени за отминали славни дни с богат улов и много смях, - но и с памет за страшни морски бури, за битки с големи риби и приключения с добри приятели - рибари, - днес дървените рибарски лодки самотно чакат стопаните си на бреговете на морето край Варна, предаде репортер на БГНЕС.

На метри разстояние от лъскавите и скъпи хотели по крайбрежието, изгнилите дървени лодки напомнят за старите времена на живота преди години - на истинския вкусен морски улов, който туристите разграбваха още на пристанището; напомнят за истинските стари рибари с протъркани кепета и синьо-бели раирани тениски; напомнят ако щете и за "Синьо лято", макар неговата крайбрежна история да се развива в Андалусия, но по нищо да не отстъпва на българската реалност..

Самотни и изоставени днес, лодките вече не издържат на напора на времето. Вероятно след години няма да е останала и треска от тях, но все още ще продължават да задават едни и същи въпроси - как и кога светът се завъртя дотолкова, че именно те станаха ненужни? Кога вносът на чужда продукция съсипа българския риболов, чрез който поколения нашенци са свили семейства, отгледали са децата си, построили са свой дом край Черно море.. Кога модерните развъдници изместиха истинския вкус на рибата с такъв на пластмаса, пълна с антибиотици?

Обществото ни бързо забрави как българските рибари се славиха като едни от най-добрите в Европа. Днес тази професия вече не съществува, младите нямат интерес да се занимават с нея, а старите морски вълци, врели и кипели в тайните на Черно море, са на изчезване. I БГНЕС