Едва пет сигнала за корупция с евросредства са подадени в институциите между 2021 и 2023 г. Две глоби са наложени на лица, ангажирани с управлението им, съобщиха от Сметната палата.

През програмния период 2021-2027 г. с пари от европейските фондове у нас се финансират 13 програми, като предвидените средства за тях са в размер на близо 13 млрд. евро (25,4 млрд. лева).  Наличието на корупционни практики би изложило на риск изпълнението им.

България има Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията, но организацията на управлението на този процес на национално ниво не е адекватна.

Служителите във ведомствата и бенефициентите се страхуват да сигнализират за злоупотреби с власт за лична изгода, защото не се чувстват защитени и нямат доверие в институциите, показват резултатите от социологическо проучване, поръчано от Сметната палата.

Това са част от констатациите на Сметната палата, направени след  одит за ефективността на мерките за предотвратяване и противодействие на корупцията при изразходване и управление на средствата от европейските фондове за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г.

Одитът обхваща девет органа на изпълнителната власт, в чиито администрации са управляващите органи на финансираните чрез Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ) програми. Одитираните организации са Министерският съвет и осем министерства – на иновациите и растежа, на труда и социалната политика, на околната среда и водите, на регионалното развитие и благоустройството, на транспорта и съобщенията, на образованието и науката, на вътрешните работи и на земеделието и храните.

У нас темата за корупцията винаги е била в центъра на общественото внимание с нарастващ интерес през последните години.  Чрез медиите се разпространяват множество сигнали и информация за злоупотреби със средства от европейските фондове, които дават основание за съмнения относно ефективността на механизмите за предотвратяване и противодействие на корупцията при изразходване на средствата.

Мерките, които са предприети срещу този изключително сериозен проблем,  са с ниска степен на ефективност и сериозни дефицити на стратегическо, координационно и оперативно ниво, е едно от заключенията в доклада от над 250 страници на Сметната палата.

Към януари 2025 г. няма ефективен стратегически документ, в който да са определени визията, целите на националните политики за превенция и противодействие на корупцията в дългосрочен план, с адекватни мерки и дейности и ясно определени отговорни органи за изпълнение и наблюдение. Това не осигурява възможност за оценка на степента на изпълнение на целите, предприемане на навременни коригиращи действия и извършване на последващи промени на националната политика в областта на корупцията и е предпоставка за намаляване на общественото доверие в институциите, както и за получаване на негативни оценки от международни органи и организации. І БГНЕС