Когато предишни поколения си представяха най-добрата версия на бъдещето, тя беше свързана със свободно време и споделен просперитет. Реклами, карикатуристи и фантастични романи рисуваха свят, в който плодовете на индустриалното развитие са за всички - роботи-домоуправители, транспорт по пневматични тръби и други познати утопични образи. Очакването беше тези технологии да направят живота по-удобен, по-сигурен и по-благодатен.

През 2026 г. в САЩ обаче става ясно, че дори най-скромните утопични фантазии са присвоени от богатите. Те разполагат с луксозни автономни автомобили, докато останалите се сблъскват с разпадащ се обществен транспорт. За тях жилищата са инвестиционен актив, а за всички други - поле за алгоритми, целящи максимално извличане на наеми. Богатите имат елитни частни училища, а останалите - недостиг на учители и проблемни AI „помощници“. Тази пропаст изглежда ще се задълбочава.

След като демонстрираха ентусиазъм да автоматизират работните места на „белите якички“, технологичните лидери все по-често насочват вниманието си към занаятите и физическия труд-сфера, която доскоро се възприемаше като относително защитена от настъплението на изкуствения интелект. Днес обаче бумът в инвестициите в роботика и AI поражда опасения, че и „сините якички“ ще бъдат засегнати.

„Това е съвсем различно предизвикателство отвъд големите езикови модели“, заяви пред „Политико“ Дан Рейнолдс, заместник-директор по изследванията в синдиката Communications Workers of America. „Автоматизирана система, която взаимодейства с реалния физически свят, е съвсем отделна планина за изкачване“, допълни той.

Докато технологичните компании се опитват да вграждат AI софтуер в роботизирани платформи, за синдикалните организации става все по-трудно да разграничат реалните заплахи от обичайното самохвалство на индустрията. Независимо от това, темпото на развитие буди сериозно безпокойство.

„Нашето основно притеснение в момента е, че AI роботиката се развива твърде бързо, което затруднява планирането как това реално ще се отрази на работниците и как работодателите ще действат“, обясни Дейвид Уайт, директор по стратегическите ресурси в Международната асоциация на машиностроителите и аерокосмическите работници.

Синдикалните лидери посочват, че се стремят да се включат в дебата възможно най-рано. На фона на нарастващите съкращения на работни места в САЩ, част от предизвикателството е да се предвидят реално приложимите развития в автоматизацията-задача, която далеч не е лесна.

„Поне от 15 години слушаме, че догодина ще има автономни камиони. В технологичната индустрия има много обещания и малко реални резултати“, посочи Мат Макуейд от Международното братство на шофьорите (Teamsters).

Липсата на готовност за борба с автоматизацията би била рецепта за катастрофа. Дори днешният често нестабилен и несъвършен AI да не е способен реално да замени хората, това не пречи на ръководствата да го използват като оправдание за съкращения. Ако последните години на развитие на изкуствения интелект показват нещо ясно, то е, че технологичният елит няма намерение да споделя бъдещето-той иска да го притежава изцяло. | БГНЕС