Горещи новини 
Една четвърт от страните членки на Европейския съюз са въвели данъци върху свръхпечалбата на банките. България би могла да се възползва от техния опит за финансиране на пакети за помощи срещу инфлацията на социално слаби групи, както и за финансиране на повече разходи за отбрана.
Това се казва в анализ на Симеон Дянков, председател на Фискалния резерв и бивш финансов министър в първото правителство на премиера Бойко Борисов.
Това се казва в анализ на Симеон Дянков, председател на Фискалния резерв и бивш финансов министър в първото правителство на премиера Бойко Борисов.
"Една четвърт от държавите членки на ЕС са въвели данъци върху свръхпечалбата на банките, а във Франция, Германия, Нидерландия, Белгия и Швеция има и допълнителни данъци върху банковия сектор като вноски в секторните резервни фондове. “Рисковият данък“ на Швеция (0,06% от банковите пасиви) е допълнителен данък, налаган на големите банки и кредитни институции, по-специално на тези, чиито задължения надхвърлят определен праг.
Общи характеристики
С цел облекчаване на инфлацията, държави-членки, предимно от Централна и Югоизточна Европа въведоха данъци върху свръхпечалбата и неочакваните приходи - Италия, Унгария, Словакия, Испания или пакети от разходи за отбрана - Чехия, Латвия и Литва, което също намирам за добро решение.
Дори когато срокът на наложените мерки върху свръхпечалбата на банките изтича след 2025 или 2027 г., бъдещи бюджетни предизвикателства, като например увеличените разходи за отбрана, могат да доведат до удължаване или повторно активиране на срока им.
|
Държава |
Механизъм |
Стойност и база |
Време |
Други характеристики |
|
Испания |
Данък върху брутния марж, след като той надвиши 800 милиона евро |
4,8% през 2023-24 г.; от 2025-27 г. се променя в диапазон от 1 до 7%, обвързан с обема на кредитирането. |
2023-27 |
Предназначени за облекчаване на инфлацията |
|
Италия |
Данък върху годишното увеличение на нетния лихвен марж спрямо 2021 г. |
40% от излишния нетен доход, след като той се повиши с > 5% (2022 г.) или > 10% (2023-2025 г.) |
2023-25 |
Предназначени за облекчаване на инфлацията |
|
Чехия |
Допълване на корпоративния данък върху печалбите на банките |
60% от печалбите над 120% от средната стойност за 2018-2021 г. |
2023-25 |
Предназначени за разходи за отбрана |
|
Литва |
60% такса върху 50% от нетния доход, който е > 50% над средния за предходните четири години |
Ефективна лихва: 30% от „излишния“ нетен лихвен доход |
2023-25 |
Предназначени за разходи за отбрана |
|
Унгария |
Данък върху коригираната печалба преди данъчно облагане |
7% върху първите 20 милиарда форинта, с 18% повече; основата е печалбата за 2023 г. |
2024-25 |
До 50% кредит, ако банката закупи облигации |
|
Словакия |
Данък върху доходите на банките върху всички банкови печалби |
30% през 2024 г., след което пада с 5 процентни пункта годишно до 15% до 2027 г. |
2024-27 |
Предназначени за облекчаване на инфлацията |
|
Латвия |
„Солидарна вноска“ върху излишъка от нетен доход |
60% от нетния доход над средния за 2018-22 г. |
2025-27 |
Предназначени за разходи за отбрана |
Таблица: Характеристики на данъците върху свръхпечалбата или неочакваните печалби към 20 юни 2025 г.
Смятам, че България би могла да се възползва от опита на другите държави-членки на ЕС за финансиране на пакети за помощи срещу инфлацията на социално слаби групи, както и за финансиране на повече разходи за отбрана", смята Дянков. І БГНЕС
