Няма нищо лошо Българската банка за развитие (ББР) да подпомага дейността на българските предприятия.

Това заяви министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов по време на блиц контрол в парламентарната комисия по икономическа политика и иновации, предаде репортер на БГНЕС.

В първия кръг от въпроси такива постъпиха само от ПГ на „Продължаваме промяната – Демократична България" (ПП-ДБ) и от ПГ на „Величие".

Бившият министър на икономиката и народен представител от ПП-ДБ Богдан Богданов попита какви са приоритетите на Министерството на икономиката от гледна точка запазване конкурентоспособността на българската икономика и митата, които САЩ налага, какви са конкретните стъпки, предприети до момента и кои са алтернативните пазари, към които България може да погледне на този етап.

„По отношение на митата започнахме работа още през април месец, като успяхме да оценим както преките ефекти, така и косвените. Работим съвместно с БАН и предвид динамиката в промяната на стойностите на митата, беше наистина предизвикателство", каза министър Дилов и посочи, че крайните стойности, които са оценили като потенциално намаление на износа, са в размер на 160 млн. евро косвен ефект и 470 млн. евро пряк ефект.

Министърът на икономиката увери, че първото и най-важното е да подкрепят бизнеса с навременна информация и анализи. „Не всички компании правят анализ на риска. Малко го приемат като сюрреализъм и не знаят, че опасността идва", добави той.

„Предвиждаме да направим – защото окончателната стойност на митата излезе на 7 август, и планираме да поддържаме активен диалог с браншовите организации", каза Дилов и съобщи, че от другата седмица започват срещи с браншовите организации.

Насърчава се и пренасочването на износа към алтернативни пазари както в Европа, така и извън нея, подчерта той и обяви, че се работи и за осигуряване на новите търговски споразумения на ниво ЕС. „Готово е вече търговското споразумение с Индонезия, а това с Индия е в напреднала фаза", заяви икономическият министър.

Засилване дейността на търговско-икономическите служби е друга мярка, която предвижда Министерството на икономиката и индустрията.

По думите на министър Дилов е добре да бъдат подготвени финансови инструменти чрез Българската агенция за експортно застраховане, които също биха могли да бъдат от помощ.

Богданов попита и предвиждат ли се междуправителствени комисии и с кои държави, а министърът на икономиката поясни, че вече са проведени редица междуправителствени икономически комисии. „Това е един от най-добрите инструменти, за да може да бъде насърчена търговията както за износ на наши стоки, така и за потенциален внос на чужди стоки", добави той и поясни, че предстои такава среща с Китай в понеделник и вторник.

Мария Илиева от ПГ на „Величие" зададе въпрос, свързан с финансирането на държавни предприятия от ББР. „Нямаме конкретна информация, но смятаме, че няма нищо лошо ББР да подпомага дейността на българските предприятия. Това е една от функциите, заради която е създадена банката. Да, основната ѝ цел са малките и средни предприятия, но също така би било добре инвестиционните проекти на големите компании да бъдат подпомогнати, защото дивидентът на държавните предприятия е изплатен към бюджета и съответно това в известна степен спъва инвестиционната програма на предприятията", отговори Дилов, като уточни, че не знае конкретно кои предприятия ще бъдат финансирани.

Илиева попита и докога дивидентите на държавните предприятия ще отиват за попълване на дупки в бюджета. „Точно, за да може да подобрим конкурентоспособността на българските предприятия, предвид че тази година беше взето решение дивидентът да бъде изплатен към държавата, на същите тези предприятия най-вероятно ще им трябват финансови средства, за да продължат инвестиционната си програма", каза още икономическият министър.

Вторият кръг също мина без въпроси от повечето парламентарни групи.

Даниел Лорер от ПП-ДБ попита за обявената сделка между „ВМЗ-Сопот" и „Райнметал" и поиска информация за структурата на самата сделка и участието на чуждестранния инвеститор в капитала на общото дружество, което предстои да бъде създадено. Депутатът постави въпроса смятат ли „Райнметал" да участват в трансфера на капитал или това ще бъде само интелектуална собственост. „В момента сме в напреднал етап на преговори, но от самото начало структурната на т.нар. съвместно дружество е 51% „Райнметал", 49% ВМЗ", обясни Дилов и потвърди, че „Райнметал" ще инвестира в капитала, а не само интелектуална собственост. Той обърна внимание, че на този етап ще придобием възможност да произвеждаме нещо, което до момента не сме имали възможност и вече ще можем да участваме в доставките на НАТО и да бъдем активен член превъоръжаването на Европа, което предстои.

Лорер зададе уточняващ въпрос относно защитата на българския интерес, който е от ключово значение, когато се случват подобни мащабни сделки.

70 хиляди души са заети в отбранителната индустрия, във ВМЗ са заети 5 хиляди, като само за последната година броят им нараства с 350, информира министърът на икономиката и увери, че Министерството на икономиката и индустрията е твърдо ангажирано и има за цел не само да бъдат запазени сегашните работни места, но дори да бъдат увеличени и именно в тази посока се работи от самото начало.

Илиева от „Величие" попита има ли някакви планове за предприятието „ТЕРЕМ-Хан Крум" в Търговище, как се използват съществуващите мощности и обучения персонал. Като първо уточни, че ВМЗ е към МИИ, а „ТЕРЕМ" е към Министерство на отбраната, министър Дилов отговори, че точно в контекста на всички проекти, които тепърва ще бъдат развивани за превъоръжаването на Европа, се работи активно тези договори да бъдат с клауза за индустриално сътрудничество, така че да може цялата индустрия да се възползва.IБГНЕС