За първи път в своята история Европейската комисия прие цялостна Стратегия за животновъдството, придружена от План за действие в областта на протеините, предаде БГНЕС.

Документът, представен официално в началото на юли 2026 г., бележи ключов обрат в европейската политика. Брюксел вече не разглежда сектора само през призмата на въглеродните емисии и екологичните рестрикции, а го определя като „критична инфраструктура“ и гарант за продоволствената сигурност и стратегическата автономия на Европа.

Анализът на европейско ниво е категоричен: животновъдството, което генерира 400 млрд. евро годишен оборот и осигурява 7 милиона работни места в ЕС, е изложено на огромен риск. Броят на животните на континента намалява устойчиво, фермерите са притиснати от високи разходи и нелоялна конкуренция от трети страни, а селските райони са заплашени от обезлюдяване.

Новата стратегия на ЕК залага дългосрочна пътна карта, базирана на няколко приоритета. Първият от тях предвижда въвеждане на нови схеми за застраховане и управление на риска, както и масирано финансиране за превенция и бързо справяне с епизоотии (болести по животните).

Документът на Еврокомисията приоритизира и осигуряване на по-лесен достъп до финансиране за преход към системи на отглеждане без клетки и въвеждане на реципрочни стандарти при внос на месо и мляко от трети страни (агрохранителна дипломация). Друг приоритет е разработване на хармонизирани методи за изчисляване на емисиите на ниво ферма, без това да води до фалити, и финансова подкрепа при адаптирането към новите изисквания за хуманно отношение. Комисията ще финансира изграждането на малки и мобилни кланици, за да скъси веригите на доставка, да намали транспорта на живи животни и да подкрепи фермерите в отдалечени и планински райони. Придружаващият план предвижда увеличаване на дела на произведените в ЕС протеинови култури за фураж от 25% (през 2025 г.) на 35% до 2035 г., за да се намали зависимостта от вносна соя от Южна Америка.

Обаче, докато брюкселските чиновници чертаят нова стратегия, статистиката за животновъдството в България през последните 5 години показва тежко преструктуриране и продължаващ спад в ключови направления. По данни на отдел „Агростатистика“ към Министерството на земеделието и храните и Евростат, секторът на овцевъдството и козевъдството е най-тежко засегнатият сектор от всички възможни у нас в сферата на животновъдството. Ако през 2015 г. овцете са били над 1,3 милиона, през 2024 г. те спадат до малко над 1 милион, а предварителните данни за 2025/2026 г. отчитат спад под психологическата граница от 968 хиляди броя. Козите също се топят до едва 145 хиляди животни.

Общият брой на говедата се стабилизира около 542 хиляди броя, но това се дължи изцяло на ръста при месодайните породи. Млечните крави бележат критичен спад, достигайки 169 хил. броя. Изчезват предимно малките семейни ферми с 1 до 5 животни.

След катастрофалните удари, нанесени по българското земеделие от Африканската чума по свинете, свиневъдството показва плахи признаци на индустриална консолидация. Броят на свинете нараства с около 2,5% до малко над 718 хиляди, като се отчита сериозен ръст при основните свине-майки.

За последните 5 години родното производство на сурово мляко е намаляло с близо 25%, докато вносът на млечни продукти е скочил с 43%.

Кризата в българското животновъдство не е плод на изолиран фактори, смятат специалисти. Напротив, става въпрос за „перфектна буря от проблеми“, които умишлено или не биват „засенчени“ от редицата политически кризи и спиралата от избори в периода от 2021 до 2026 г.

След 2021 г. – по-известна като пост-ковидната година, секторът понесе тежък инфлационен удар. Цените на фуражите, електроенергията и ветеринарните медикаменти скочиха в пъти. В същото време изкупните цени на суровото мляко останаха изкуствено потиснати от преработвателите, които компенсираха недостига с евтино сухо мляко и суровина от други европейски държави. Африканската чума по свинете, Инфлуенцата по птиците и скорошните огнища на шарка по овцете доведоха до принудителното умъртвяване на стотици хиляди животни. Държавните компенсации често покриваха само преките щети от загубеното животно, но не и пропуснатите ползи и месеците на престой до възстановяване на стадата. Все още не се прави нищо и по един от най-големите проблеми, особено за планинските региони, - липсата на локални кланици. Животновъдите са принудени да транспортират животните на стотици километри или да ги продават на прекупвачи на безценица. (Прочее, именно тук европейската мярка за подкрепа на мобилните кланици може да изиграе спасителна роля за българските фермери, бел. ред.).

Не на последно място, към днешна дата едва около 20% от говеждото месо, използвано в българската месопреработвателна индустрия, е родно производство. При пилешкото делът е около 50%. Пазарът е залят от евтин внос, което демотивира родните производители да инвестират в разширяване на капацитета си.

Приемането на първата европейска Стратегия за животновъдството е ясен знак, че Брюксел осъзнава стратегическата грешка от пренебрегването на сектора. За България обаче истинското предизвикателство тепърва предстои – да превърне тези европейски насоки в работеща национална политика, която да спре обезлюдяването на фермите и да върне българското месо и мляко на трапезата. Стратегията на ЕК е в правилната посока, но докато не се видят ясни стъпки по нея, и то в посока най-вече опазване на малките ферми, българските животновъди и преработватели посрещат новините от Брюксел със смесица от надежда и скептицизъм, натрупан от годините на бюрократични спънки. I БГНЕС