Появата на изкуствения интелект предизвика опасения, че САЩ се насочват към бъдеще, в което няма да има достатъчно работни места за всички желаещи да се трудят. Но предизвикателството пред икономиката може да бъде точно обратното: рязко забавяне на броя на хората, които навлизат на пазара на труда, което да доведе до безпрецедентен период на недостиг на работна ръка, пише „Уолстрийт джърнъл“.

Тази промяна може значително да преобрази начина, по който функционира икономиката, сочи анализ на водещия демограф Стивън Ръгълс. По думите му тя може да засили позициите на работниците при преговорите с работодателите и да доведе до по-високи заплати.

Същевременно това може да означава, че за да запази устойчивостта си, икономиката ще се нуждае от повишението на производителността, което изкуственият интелект може да осигури.

„Ако се стигне до безпрецедентен недостиг на работна ръка, това ще бъде огромен стимул за внедряване на технологии, които спестяват човешки труд, като изкуствения интелект“, заяви Ръгълс, професор в Университета на Минесота, който през 2022 г. получи стипендия „Гений“ на фондация „Макартър“ за изследванията си в областта на демографската статистика.

В изследване, публикувано през май в списание „Трудове на Националната академия на науките“, Ръгълс заключава, че САЩ се намират в период на продължително забавяне на растежа на работната сила, което в крайна сметка ще премине в реален спад.

На база анализ на данни от Бюрото за преброяване на населението и прогнози на Бюджетната служба на Конгреса за имиграцията и смъртността, Ръгълс прогнозира, че през десетилетието до 2030 г. работната сила в САЩ, включваща хората, които работят или търсят работа, ще нарасне само с 9,1 милиона души.

Това би бил най-малкият ръст за 10-годишен период от десетилетието, приключило през 1960 г. През следващите 10 години той очаква работната сила да се свие с 2,1 милиона души, или с 1,3%.

Голямото увеличение на населението в трудоспособна възраст, предизвикано от поколението на бейби бумърите, продължи по-дълго, отколкото много експерти очакваха. В реч пред Асоциацията за изследване на населението на Америка през 1978 г. икономистът и демограф Ричард Истърлин прогнозира, че спадът на реалните заплати на младите мъже, започнал след навлизането на бейби бумърите на пазара на труда, ще се обърне до 1984 г., когато по-малкото поколение X достигне трудоспособна възраст.

Той обаче не е предвидил значителното увеличение на участието на жените в работната сила и големия ръст на имиграцията. Тези два фактора заедно доведоха до много по-плавен спад в броя на младите хора, които започват работа, отколкото Истърлин очакваше.

Според Ръгълс и двата фактора вече са изчерпали потенциала си. Междувременно рязкото намаляване на раждаемостта в САЩ, започнало в средата на 2000-те години, ще доведе до по-малко млади хора, които ще навлизат в зряла възраст през следващите години.

С намаляването на броя на работниците той очаква заплатите на младите хора да се повишат, което от своя страна ще насърчи повече хора да се включат в трудовия пазар. Според него това може да даде нов тласък и на синдикалното движение.

Сценарият на Ръгълс има своите ограничения. Сред основните е възможността за значително увеличение на имиграцията, което би предотвратило сериозното свиване на предлагането на работна сила. Ако обаче прогнозата му се окаже вярна, икономиката ще трябва да разчита на по-малка работна сила, за да осигури необходимия растеж в период, когато броят на възрастните хора се увеличава.

Именно тук може да се появи ролята на изкуствения интелект.

Икономистите са разделени по въпроса дали технологията в крайна сметка ще унищожи работни места или напротив, ще помогне на хората да бъдат по-продуктивни. Компаниите за изкуствен интелект, изправени пред критики, напоследък промениха посланията си, като поставят акцент върху втория сценарий.

По един въпрос обаче икономистите са съгласни: изкуственият интелект ще повиши производителността. Ново изследване на Дарон Аджемоглу, Дейвид Аутор, Кийлън Бърни и Андрю Скот показва, че исторически икономиките имат тенденция да компенсират недостига на млади работници чрез повишаване на ефективността.

В работен документ, публикуван този месец на сайта на Националното бюро за икономически изследвания, учените анализират както различни региони в САЩ, така и отделни държави, за да установят как икономиките реагират на по-ниска раждаемост.

Основният им извод е, че вместо да забавя икономиката, по-бавният ръст на населението е свързан с по-висок брутен вътрешен продукт на човек в трудоспособна възраст и с по-високи заплати.

„Пазарите на труда, в които работниците са дефицитни, работят много добре за самите работници и също така водят до повишаване на производителността“, заяви Аджемоглу, професор в Масачузетския технологичен институт и носител на Нобеловата награда за икономика за 2024 г.

Според изследователите тези увеличения на производителността обикновено са достатъчни, за да поддържат общия икономически растеж.

Учените твърдят, че когато младите работници станат по-малко, компаниите реагират с по-големи инвестиции в технологии, които намаляват зависимостта от човешки труд. Едно от доказателствата, които откриват, е, че държави и региони в САЩ с намаляваща раждаемост отбелязват увеличение на броя на патентите за технологии, спестяващи труд.

Остава открит въпросът дали изкуственият интелект ще донесе същите ползи, каквито са предоставяли предишни технологични революции. Например огромното увеличение на производителността благодарение на ИИ може да доведе до съкращаване на работници, вместо до засилено търсене на тях, посочи Аджемоглу.

Обратният сценарий също е възможен: повишението на производителността, което изкуственият интелект ще осигури, може да бъде недостатъчно или да настъпи твърде късно, за да компенсира предстоящия демографски шок. | БГНЕС