„Шеврон“ проучва алтернативен маршрут за иракския петрол извън Ормузкия проток

Ирак и други производители на петрол от Близкия изток активно търсят алтернативи на Ормузкия проток

Американският енергиен гигант „Шеврон“ възнамерява да подпише в петък предварителни споразумения за инвестиции в две иракски петролни находища и ще се присъедини към консорциум, който проучва изграждането на петролопровод, свързващ иракските петролни райони със сирийското крайбрежие, пише „Уолстрийт джърнъл“.

Ирак и други производители на петрол от Близкия изток активно търсят алтернативи на Ормузкия проток, който Иран се стреми да затвори и да постави под свой контрол, което доведе до военна реакция от страна на САЩ. Преди началото на войната с Иран през водния път преминаваше около 20% от световния петролен поток.

Правителствата в Залива инвестират милиарди долари в нови петролопроводи, железопътни коридори и съоръжения за съхранение на енергия, за да заобиколят протока. Очаква се това да бъде едно от най-трайните последствия от конфликта.

Споразуменията с „Шеврон“  са част от по-широка инициатива на новия иракски премиер Али Ал Заиди за привличане на американски инвестиции в страната. Търговската камара на САЩ организира в петък във Вашингтон Американско-иракска бизнес среща с участието на Заиди, министъра на енергетиката Крис Райт и други представители, на която по данни на организацията ще бъдат подписани сделки за 60 млрд. долара.

Един от вариантите, разглеждани от консорциума на „Шеврон“, е възстановяването на петролопровода от Киркук в Северен Ирак до сирийското пристанище Банияс на Средиземно море. Тръбопроводът не работи повече от две десетилетия и беше повреден по време на американската инвазия в Ирак през 2003 г., съобщи високопоставен представител на „Шеврон“.

Консорциумът ще извърши технически проучвания, за да установи дали е по-целесъобразно да бъде изграден нов петролопровод или да бъде обновена съществуващата инфраструктура, която да се свърже с тръбопроводи през Турция, уточни представителят на компанията.

„Шеврон“ води преговори с иракското правителство от 12 до 18 месеца, като сделките все още са „далеч от финализиране“, добави той.

Иракският премиер Заиди посети днес централата на „Шеврон“ в Хюстън, където се срещна с група, ръководена от заместник-председателя на компанията Марк Нелсън.

„Оценяваме възможността да се срещнем с иракските лидери и да обсъдим как нашият опит в изграждането на мащабни нефтени и газови проекти по света може да помогне на Ирак да развива своите значителни енергийни ресурси“, заяви Клей Неф, президент на „Шеврон“ за операциите по добив на нефт и газ.

Компанията обсъжда инвестиции и в две големи иракски петролни находища - Западна Курна 2 и Насирия.

Няколко дни преди началото на войната с Иран „Шеврон“ съобщи, че започва ексклузивни преговори с държавната Basra Oil за придобиване на дял в Западна Курна 2, едно от най-големите сухоземни петролни находища в света.

Ирак отстрани руската компания „Лукойл“ като оператор на находището, разположено в южната част на страната, на около 64 километра северно от Басра. Полето произвежда приблизително 460 000 барела петрол дневно.

Тогава „Шеврон“ получи изключителни права за преговори за период от една година с цел финализиране на сделката. Насирия е по-малко петролно находище в Южен Ирак.

Президентът Доналд Тръмп се срещна във вторник със Заиди в Белия дом в рамките на седмичното посещение на иракския премиер в САЩ.

„Ще сключим много сделки. Ще създадем много работни места и за двете държави и ще добиваме много петрол. Много петрол ще бъде изведен на пазара, а американските компании ще участват в това“, заяви Тръмп.

Ирак е вторият по големина производител на петрол в Близкия изток след Саудитска Арабия. При нормални условия страната осигурява около 5% от световния добив, или приблизително 4,5 милиона барела дневно, но износът ѝ рязко намаля по време на войната.

Големите находища в южната част на страната зависят почти изцяло от износа през Ормузкия проток, а възможностите за северни маршрути към турския терминал Джейхан са ограничени, посочва в свой анализ компанията Rystad Energy.

Преди да заеме премиерския пост по-рано тази година, Заиди беше почти неизвестна политическа фигура без предишен държавен опит. Той притежаваше банка, на която Министерството на финансите на САЩ забрани операции в долари заради подозрения, че е работила с лидер на свързана с Иран милиция.

Заиди получи подкрепата на Тръмп, която беше придружена от настояване Ирак да ограничи влиянието на Техеран в Багдад. | БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон