В последните години стана модерно все повече професии да се причисляват към „фрийлансър“-ството. По цял свят тенденцията „свободна професия“ придобива популярност заради възможността работникът сам да избира къде и на кого да „продава“ времето си, предаде репортер на БГНЕС.

Не така, обаче, е в България, сочи статистиката. Макар все повече българи да говорят за работа на свободна практика (фрийланс), гъвкаво работно време и избягване на класическия офис модел, все по-малко хора избират този модел на работа. Според официалните статистики на НСИ и НАП, обаче, зад термина „свободна професия“ в България стоят две съвсем различни числа – броят на административно регистрираните в държавните институции и броят на реално активните трудещи се.

Данните за последните 5 години очертават интересна тенденция: макар регистрацията на такива дейности да е масова, броят на хората, които разчитат единствено на този модел като основен източник на доходи, плавно намалява. Според данни на НСИ за „самостоятелно заетите лица“ (категорията, обхващаща фрийлансъри, занаятчии и експерти на свободна практика без нает персонал), през последните години има лек, но постоянен спад.

Статистиката на НСИ сочи, че ако през 2020 г. активните самостоятелно заети лица са 240 хиляди души, то през 2025 г. броят им спада до 209 хиляди души. В същото време според статистиката на НАП през 2021 г. вписани в регистъра са били 300 484 души, а през 2025 г. броят им остава същия.

Според последните актуални данни (към края на 2024 г.), от общо около 2.9 милиона заети лица в България, малко над 209 000 души се определят като изцяло самостоятелно заети. От тях около 130 600 са мъже, а 78 500 са жени.

Разликата от близо 100 000 души между регистъра на БУЛСТАТ и реално отчетените от НСИ активни фрийлансъри се дължи на спецификата на българското законодателство. То позволява на хората да се регистрират като свободна професия, за да изпълнят конкретен, еднократен проект (например писане на софтуер, дизайн, консултантска услуга). След приключването му, те не закриват своя БУЛСТАТ, но и не генерират текущи приходи от него. Огромен процент от упражняващите свободна професия имат и постоянен трудов договор като наети лица (над 2.5 млн. българи). В статистиката на НСИ те най-често попадат в графата „Наети лица“, въпреки че притежават активна регистрация за свободна професия като допълнителен доход.

Въпреки спада в изцяло самостоятелната заетост, режимът на свободната професия остава изключително популярен за ИТ специалисти, журналисти, дизайнери, архитекти и консултанти. Основната причина е в данъчното облагане, тъй като законът позволява 25% от придобития доход да бъде приспаднат като „разход за дейността“, без за това да се изискват фактури и касови бележки. (При журналистите и дейците на изкуството този процент достига 40%). Така данъци и осигуровки се плащат само върху остатъка (75% от заработената сума).

Липсва тежката счетоводна тежест, свързана с поддържането на ЕООД/ООД (напр. подаване на нулеви месечни декларации по ДДС, ако лицето не е регистрирано по този закон), както и не е необходимо лицето със свободна професия да има счетоводство и да бъде обслужвано от счетоводна фирма. I БГНЕС