Американската политика към Западните Балкани навлиза в нов етап, в който приоритет стават икономическите интереси и регионалната стабилност, а не активното участие в изграждането на държавни институции и разрешаването на политически кризи.

Това показва нов доклад на Държавния департамент на САЩ, публикуван в края на май по искане на Конгреса, анализиран от изданието „Куриер де Балкан“.

Документът очертава край на десетилетията, през които Вашингтон играеше водеща роля в оформянето на политическия ред в региона - от Дейтънското мирно споразумение за Босна и Херцеговина до военната намеса на НАТО в Косово през 1999 г. Новият подход поставя акцент върху регионалната стабилност, икономическото сътрудничество и по-голямата отговорност на самите балкански държави за собственото им развитие.

Според Хедър Конли, старши изследовател в American Enterprise Institute и бивш високопоставен служител в Държавния департамент, промяната е логична, но крие сериозни рискове.

„Решенията трябва да идват от самите държави и да бъдат реализирани от тях. Опитите на трансатлантическите партньори да налагат решения не дадоха очакваните резултати. Косово и Сърбия например често използваха постигнатите споразумения, за да засилват националистическата реторика в собствените си общества“, коментира тя.

Конли определя Босна и Херцеговина и Косово като най-рисковите точки на Балканите.

Босна остава блокирана от сложната си конституционна структура и дълбоките етнически разделения, а Косово продължава да разчита на международното военно присъствие за собствената си сигурност заради нерешения спор със Сърбия.

Според анализатора опасността е, че ограничаването на американското лидерство може да засили влиянието на националистически и корумпирани политически елити.

Една от най-съществените разлики спрямо предишните американски стратегии е отсъствието на европейската интеграция като централен елемент.

Докато години наред Вашингтон разглеждаше присъединяването към Европейския съюз като основен инструмент за стабилизиране на региона, в новия документ тази перспектива почти не присъства.

Конли смята, че това показва желание САЩ ясно да разграничат собствената си политика от тази на Брюксел.

„Имаме сходни цели с Европейския съюз по отношение на стабилността и икономическото развитие, но ЕС трудно ги реализира. Когато избухват кризи, обикновено именно САЩ са призовани да се намесят. Посланието сега е ясно - Вашингтон ще следва собствен курс и ще се дистанцира повече от европейския подход“, посочва тя.

Особено чувствителен остава въпросът за американското военно присъствие в Косово.

Докато официално Държавният департамент продължава да определя участието на американските войски в мисията на НАТО КФОР като ключово за сигурността в региона, във Вашингтон вече се обсъждат варианти за промени в структурата на мисията.

Според Марк Монтгомъри от Foundation for Defense of Democracies евентуално намаляване на американския контингент би било сериозен сигнал.

„Подобен ход би бил силно дестабилизиращ. Той ще покаже, че САЩ вече не желаят да бъдат основният гарант за сигурността в отношенията между Сърбия и Косово. Това неизбежно ще бъде възприето от Русия и Сърбия като знак за американско отстъпление“, предупреждава той.

В момента около 590 американски военнослужещи участват в КФОР.

Допълнително безпокойство предизвика решението на НАТО от 12 юни постепенно да намали общото си присъствие в Косово през следващата година, позовавайки се на подобрената обстановка по сигурността.

Новата американска стратегия продължава да определя Русия и Китай като сили, които използват слабите институции, корупцията и политическата нестабилност, за да разширяват влиянието си на Балканите.

В същото време някои анализатори предупреждават, че геополитическата картина може бързо да се промени.

Според политолога Ведран Джихич от Виенския университет евентуален край на войната в Украйна и задълбочаване на икономическите отношения между Москва и Вашингтон могат да доведат до ново пренареждане на интересите.

„Ако САЩ развият сериозни икономически интереси с Русия, включително в енергетиката, не е изключено Москва постепенно да бъде възприемана като партньор и на Балканите“, смята той.

Експертите са единодушни, че новата американска стратегия означава едно - държавите от региона ще трябва да поемат много по-голяма отговорност за собствената си стабилност.

За Косово това означава укрепване на институциите, ускоряване на реформите, борба с корупцията и по-активна дипломация, независимо от колебанията във външната политика на Вашингтон.

„Косово не бива да приема американската подкрепа за даденост. Най-добрата гаранция за неговата сигурност остават работещите институции и европейската интеграция“, обобщава Джихич.

Анализаторите предупреждават, че ако американската роля действително се ограничи до икономическо партньорство и дистанционно управление на кризите, Западните Балкани ще навлязат в период, в който вътрешната политическа устойчивост ще бъде решаваща за сигурността на региона. | БГНЕС