Софийска градска художествена галерия представи изложбата „Самотен и встрани“. Тя се реализира по повод 90 години от рождението на художника Янаки Манасиев и е най-мащабната, подготвяна досега като предлага пълен обзор на творчеството му. В експозицията са включени над 70 живописни творби, 20 графики и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа, предаде репортер на БГНЕС.

„Янаки Манасиев е български творец, който е роден през 1932 г. и умира много, много млад - само на 45 г. Активната му творческа дейност се разгръща през 60-те и 70-те години на 20 век. Един много интересен период в българското изкуство, в което застъпва едно поколение тогава млади автори, внасящи много голямо разнообразие към тогавашния стил доминиран от соцреализма. Янаки Манасиев е от онова поколение, което внася промяна в сцената и идва с едни доста смели за времето си художествени решения,” каза пред БГНЕС кураторът на изложбата Галина Димитрова-Димова.

„Той е определян от съвременниците му като новатор, като смел експериментатор и изложбата се стреми да покаже именно това му призвание”, добави тя.

Кураторът разказа, че изложбата включва творби от целия му творчески път. Те са започнали с ранните му творби, а след това са преминали през периодите му в Шумен, в които той създава много интересни фигурални композиции с флорални мотиви.

„Янаки Манасиев се свързва най-вече с женските портрети. Това е една от най-отличителните му практики Той прави изключително лирични, деликатни, спокойно, хармонични женски портрети”, разказа тя и добави, че можем да наречем Манасиев майстор на женския портрет.

Според нея едни от най-емблематичните му творби са “Музика”, “Каменоделеца”, както и автопортретите, които той е създал. Димитрова призна, че е много пристрастна към женските му портрети.

Тя посочи, че подготвят каталог, който от едната страна ще включва албумна част, в която ще бъдат включени творбите, селектирани за изложбата, а от друга страна - индексна част, която ще включва цялостното творчество на Янаки Манасиев.

Янаки Манасиев е сред ярките имена на българското изкуство от втората половина на XX век, но остава недостатъчно познат на публиката и особено на по-младото поколение. За краткия си жизнен път авторът създава внушително по обем, разнообразно и високостойностно творчество.

Основното място в произведенията му е отредено на човека с цялата сложност на неговия духовен и емоционален свят. Жанровете, в които работи основно, са портрет и фигурална композиция и по-малко пейзажи. Наравно с живописта той твори активно и в графиката и създава много силни графични цикли. Главната роля в творбите на Манасиев заема жената с нейните сложни чувства и настроения, нежна външност и лирично изражение. Именно женските портрети са едни от най-отличителните творби на художника с изтънчена живопис и поетично излъчване.

Макар да си отива само на 45 г., Манасиев оставя ярка следа в българското изкуство и повлиява на много български художници както със смелата си артистична позиция, така и с преподавателската си дейност във Факултета по изобразителни изкуства към Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ в периода 1970–1978 г. /БГНЕС