Съдебната практика по изпълнение на Европейска заповед за арест (ЕЗА), когато престъпленията, сочени в нея, са извършени и в България, в последните години е изключително противоречива. Някои съдии приемат това като основание да откажат изпълнението на заповедта, а други – постановяват изпращането на търсените с нея в държавата, която ги иска, за да отговарят за твърдените в ЕЗА престъпления, пише lex.bg.

Така по тези дела на практика няма никаква предвидимост и дали някой български или чужд гражданин ще бъде предаден на издаващата държава, за да бъде съден, зависи от това на кой съдия ще се падне искането за изпълнение на ЕЗА.

Делата за Европейски заповеди за арест обаче не стигат до Върховния касационен съд (ВКС), за да сложи той край на противоречията с тълкувателно решение. Затова Софийският апелативен съд (САС) сега опитва да ги преодолее с преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС).

Състав с председател Камен Иванов и членове Величка Цанова и Атанас Стоилов Атанасов (докладчик) е отправил запитване, което СЕС е приел да гледа по реда на спешното производство (пълния текст на преюдициалното запитване виж тук).

Апелативните съдии поставят пред съда в Люксембург следния въпрос:

„Съответства ли на разпоредбата на чл. 4, пар. 7, буква „а“ от Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13 юни 2022 г., относно ЕЗА и процедурите за предаване между държавите членки, съдебната практика на изпълняваща държава, съгласно която фактът на извършване на престъпната дейност, за която е издадена ЕЗА, изцяло или частично на територията на Република България, като изпълняваща държава, е достатъчно и самостоятелно основание за постановяване на отказ за изпълнение на ЕЗА, предвид териториалната юрисдикцията на Република България да образува наказателно производство за същото престъпление?“.

Рамковото решение за ЕЗА предвижда, че изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни Европейска заповед за арест, когато тя „се свързва с престъпления, които съгласно правото на изпълняващата държава-членка са извършени изцяло или частично на нейна територия или на място, считано за такова“.

Сходна е и разпоредбата на чл. 40, ал. 1 т. 5 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). Тя гласи: „Окръжният съд може да откаже изпълнение на Европейска заповед за арест, когато престъплението е извършено изцяло или частично на територията на Република България, или е извършено извън територията на издаващата държава членка и българското законодателство не допуска наказателно преследване за такова престъпление, извършено извън територията на Република България“.

Поводът САС да се обърне към Съда на ЕС е делото на 24-годишен мъж, за когото е издадена ЕЗА от Районния съд в Марсилия и Софийският градски съд е допуснал изпълнението ѝ. Защитата му обжалва пред САС и един от доводите в жалбата е, че той не следва да бъде предаден на властите във Франция, тъй като престъпленията, за които е търсен, са извършени и в България. Най-общо става дума за пране на пари, измама, извършена от организирана престъпна група и корупция – подкуп на участник в спортно състезание.

В Европейската заповед за арест е посочено, че тези престъпления са извършени на територията на Франция, както и в други държави, между които и България.

Така пред САС е поставен въпросът дали има основания да бъде отказано изпълнението на ЕЗА от Франция, при положение че престъпленията, за които е издадена, са извършени и в България.

В преюдициалното запитване съдиите Иванов, Цанова и Атанасов подробно излагат противоречията в българската съдебна практика.

Част от апелативните съдии са приемали, че само по себе си извършването на част или на цялата престъпна дейност на територията на България не е основание за постановяване на отказ за изпълнение на ЕЗА. Те отдават преимуществено значение на необходимостта от провеждане на наказателното производство в издаващата държава.

Според други апелативни съдии местоизвършването на престъпната дейност на територията на България е достатъчно основание за отказ за изпълнение на ЕЗА, с оглед подсъдността на тази дейност на органите на българското наказателно производство. Освен това има и откази на първоинстанционни съдилища, постановени със същите основания, които не са протестирани от прокуратурата.

Изготвилият преюдициалното запитване докладчик Атанас Атанасов пише, че не му е известно дали след постановените откази в България са образувани дела за тези престъпления и дали са внесени обвинителни актове за тях. Това поставя въпроса и дали противоречивата съдебна практика по изпълнение на ЕЗА способства за избягването на наказателна отговорност, т.е. за ненаказаност на извършени престъпления.

Освен това той посочва, че противоречивата практика на апелативните съдилища не подлежи на уеднаквяване от Върховния касационен съд, доколкото решенията им за ЕЗА са окончателни.

„Според настоящия съдебен състав за преодоляването на така наличната противоречива съдебна практика следва да бъде поискано произнасяне по реда на преюдициалното заключение от Съда на Европейския съюз, доколкото наличието на такава противоречива национална съдебна практика засяга пряко ефективното и правилно приложение на Правото на Европейския съюз“, пише съдията.

И изтъква, че произнасянето на Съда на ЕС по преюдициалното му запитване ще помогне не само на него да се произнесе за конкретната ЕЗА от Франция, но и ще способства за преодоляване на противоречивата съдебна практика в България. Освен това по същото разследване са изпратени още няколко други Европейски заповеди за арест на българи. | БГНЕС