На 50 години той е сравнително млад и има дълбоко разбиране за САЩ, тъй като е учил и работил там в продължение на няколко години.

Той е и човек на бизнеса, като ръководител на Руския фонд за преки инвестиции, и е подходящ партньор за своя колега в администрацията на Тръмп, специалния пратеник Стив Уиткоф. Дмитриев сега е в центъра на вниманието заради проект за мирен план, който се появи, след като той прекара три дни с Уиткоф в Маями.

Екипът му отказа да коментира предложенията, които приличат на списък с желания на Путин, изискващ от Украйна да отстъпи територии под свой контрол и да намали размера на армията си. Украинският президент Володимир Зеленски внимава да не отхвърли условията, но казва, че всяка сделка трябва да доведе до „достоен мир с условия, които зачитат нашата независимост и суверенитет“.

Специалният пратеник на Путин разбира съвременна Украйна по-добре от повечето хора в Москва. Той е израснал в Украйна и според един негов приятел, на 15-годишна възраст Дмитриев е участвал в продемократични протести в Киев преди падането на Съветския съюз. Той е бил неизменна част от дипломатическите инициативи между САЩ и Русия почти от началото на втория мандат на Тръмп, а Стив Уиткоф е бил негов редовен партньор.

„Сигурни сме, че сме на път към мира и като миротворци трябва да го осъществим“, заяви Дмитриев на конференция в Саудитска Арабия в края на октомври. Двамата изглежда са се срещнали за първи път през февруари 2025 г., когато пратеникът на Путин е изиграл роля в освобождаването на американски учител от руски затвор. „Има един господин от Русия, който се казва Кирил, и той имаше голяма заслуга за това. Той беше важен. Беше важен посредник между двете страни“, заяви Уиткоф пред репортери. Няколко дни по-късно, когато американски и руски дипломати се срещнаха в Саудитска Арабия, с което на практика сложиха край на дипломатическата изолация на Русия в Запада, Дмитриев участва в преговорите за икономическите отношения, а Уиткоф също беше там.

Кои бяха участниците в преговорите между САЩ и Русия в Саудитска Арабия?

Директният подход на Дмитриев към служителите на Тръмп не винаги е давал резултати. Когато Тръмп обяви санкции срещу двете най-големи руски петролни компании миналия месец, американският министър на финансите Скот Бесент го нарече „руски пропагандатор“ за това, че според него това ще доведе до по-високи цени на горивото в САЩ. За разлика от по-голямата част от обкръжението на Путин, пратеникът на руския лидер се чувства комфортно в американско телевизионно студио. Той внимава да хвали дипломатическите умения на Тръмп, като същевременно представя на западните зрители позицията на руското правителство на техния собствен език.

„Аз не съм военен... но позицията на руската армия е, че те удрят само военни цели“, каза той наскоро пред Джейк Тапър от CNN, дни след като детска градина беше бомбардирана в украинския град Харков. „Аз просто работя за диалог и се стремя да се уверя, че конфликтът ще приключи възможно най-скоро.“

Дмитриев със сигурност не е военен, а частен инвестиционен специалист с нюх за сделки. Когато Путин посети ОАЕ през август, Дмитриев беше там на заден план. Уиткоф може и да го оценява високо, но през 2022 г., по време на президентството на Джо Байдън, Министерството на финансите на САЩ го нарече „известен съюзник на Путин“ и наложи санкции на Руския фонд за преки инвестиции (RDIF), който той ръководи от 2011 г. „Макар официално да е суверенен фонд, RDIF се счита за таен фонд на президента Владимир Путин и е символ на по-широката клептокрация в Русия“, се казва в изявлението. Отношението на Дмитриев към годините на Байдън е доста ясно: според него, при Байдън не е имало опит да се разбере руската позиция, докато екипът на Тръмп е спрял Третата световна война.

Съпругата на Дмитриев е приятелка на Катерина Тихонова, дъщеря на Владимир Путин

Твърди се, че Дмитриев е натрупал състояние от недвижими имоти заедно със съпругата си, телевизионната водеща Наталия Попова. Попова е приятелка и колега на дъщерята на Владимир Путин, Катерина Тихонова, и заместник-директор на технологичната фирма на Тихонова „Инопрактика“. Дмитриев също се счита за част от кръга на Тихонова. Издигането му до върха в Москва е далеч от детството му в Киев, като син на двама учени. Бащата на Дмитриев е известен клетъчен биолог в Украйна, а майка му е генетик. Този научен произход може да е повлиял на решението му да използва руския суверенен фонд за финансиране на руската ваксина срещу Covid „Спутник V“. Смята се, че Дмитриев се е срещнал за първи път с дългогодишния руски лидер в началото на неговото президентство през 2000 г., но не винаги е бил съгласен с неговите възгледи. Докато Путин е възприемал разпадането на Съветския съюз като „най-голямата геополитическа катастрофа на века“, един приятел твърди, че Дмитриев се е присъединил към антисъветски студентски протест в Киев на 15-годишна възраст.

Връзката му със САЩ започва същата година, през 1990 г., когато участва в програма за студентски обмен в Ню Хемпшир, където местен вестник го цитира да подчертава националната идентичност на Украйна: „Украйна има дълга история като независима нация, преди да стане част от Руската империя.“

Какво е значението на санкциите на САЩ срещу руския петрол?

По-късно се завръща в САЩ като студент и пише дипломна работа на тема приватизацията в Украйна, докато учи в Станфордския университет. В предложението си за дипломна работа той посочва, че изследването ще „ме подготви по-добре да допринеса за процеса на реформи в Украйна“. След като получава магистърска степен по бизнес администрация в Харвард, той работи за McKinsey в Лос Анджелис, Прага и Москва, а след това се присъединява към Американско-руския инвестиционен фонд, създаден от САЩ, за да улесни прехода на Русия към пазарна икономика. Дмитриев изразява критично отношение към репресиите на Путин срещу руските олигарси през 2003 г. в статия за бизнес вестника „Ведомости“. „Светът е достатъчно умен, за да разбере разликата между спазването на буквата на закона и използването на закона като инструмент за влияние“, пише той.

През 2007 г. се завръща в Украйна, където поема ръководството на инвестиционния фонд Icon Private Equity, който има офиси в Киев и Москва. Все по-често той изразява съжаление за политическата „нестабилност“ в Украйна и предполага, че Русия е в по-добра позиция да отговори на глобалната финансова криза. Той беше редовен гост в телевизионни токшоу програми и през 2010 г. предупреди, че Украйна ще се сблъска с „икономически голодомор“, ако продължи политиката си на изолация от Русия: препратка към украинския глад от 30-те години на миналия век, предизвикан от политиката на съветския диктатор Йосиф Сталин.

През 2011 г. се премести обратно в Русия, за да поеме ръководството на новосъздадения Руски фонд за преки инвестиции, където остава и до днес. Неговите опити за сближаване с администрацията на Тръмп не са изненадващи. Докладът на Мюлер за връзките на кампанията на Тръмп с Русия по време на президентските избори в САЩ през 2016 г. споменава, че Дмитриев се е срещнал с поддръжници на кампанията след гласуването. Но едва от февруари 2025 г. контактите със САЩ са се засилили. Голяма част от работата му е свързана с дипломацията, но той винаги е имал предвид и търговските възможности.

Той предложи съвместни енергийни проекти в Арктика и предложи партньорство между руския суверенен фонд и американски компании за разработване на находища на редки земни елементи. Той също така е говорил за това, че Русия предлага на Илон Мъск „малка атомна електроцентрала за мисия до Марс“ и дори железопътен тунел „Путин-Тръмп“ на стойност 8 млрд. долара (6 млрд. лири), който да свързва двете страни под Беринговия проток. Популярността на Дмитриев може и да нараства в Русия, но репутацията му е спаднала в Украйна, където са му наложени санкции за предполагаеми престъпления срещу Украйна и украинците. I БГНЕС 

--------------

Анализът на Пол Кирби е публикуван в Би Би Си.