ЕС предлага финансови санкции срещу главата на Руската православна църква патриарх Кирил, президента на Международната федерация по шахмат (ФИДЕ) Аркадий Дворкович, историка и близък съветник на Владимир Путин Владимир Медински и други високопоставени руски представители.
Предложеният списък, с който разполага Радио „Свободна Европа“, е част от нов пакет санкции, който предстои да бъде разгледан от 27-те държави членки на ЕС. Решението изисква единодушно одобрение и се очаква да бъде взето в края на юни или началото на юли.
Включването на патриарх Кирил, който оглавява най-голямата православна църква в света, се смята за значителна стъпка за ЕС, който досега избягваше санкции срещу религиозни лидери.
Кирил е известен с близките си отношения с Кремъл и Путин. Като глава на Руската православна църква той многократно е подкрепял войната срещу Украйна, която вече е в петата си година. Това допринесе и за разрива между Руската православна църква и Православната църква на Украйна, която официално се отдели от Московската патриаршия.
Според разсекретени швейцарски документи Кирил е работил и за съветските разузнавателни служби.
В документа на ЕС се посочва, че той „последователно оправдава и подкрепя агресивната война на Русия срещу Украйна“, определяйки я като „свещена“.
Сред останалите предложени за санкции е Владимир Медински – историк, критикуван от академичните среди за интерпретациите си на руската и украинската история. Бивш министър на културата и член на руската делегация в преговорите с Украйна, той е определен от ЕС като „централна фигура в правителствената пропаганда“.
В учебници по руска история, изготвени под негово ръководство, нахлуването в Украйна е оправдано с твърдението, че „Западът е обсебен от дестабилизирането на Русия“, а целта му е била „разчленяването на Русия и овладяването на нейните ресурси“.
Сред общо 42-мата души в предложения санкционен списък са още президентът на ФИДЕ Аркадий Дворкович, руският министър на спорта Михаил Дегтярьов и ръководителят на най-голямата частна руска петролна компания „Лукойл“ Вагит Алекперов. | БГНЕС