Новото румънско правителство, съставено от най-проевропейски настроените политици в страната, изправя Букурещ пред решителен сблъсък с Европейската комисия, като същевременно използва Брюксел като оправдание за драстичен пакет от данъчни увеличения и съкращения на разходите – в опит да избегне финансов колапс.

През последните пет години Румъния харчи далеч над възможностите си – по думите на новоизбрания президент Никушор Дан: "Ядем голяма пица, но плащаме само за средна" – а за 2025 г. се очаква бюджетен дефицит от около 9% от БВП, което е най-високото ниво в целия Европейски съюз.

Тази хронична липса на фискална дисциплина предизвика нееднократни предупреждения от страна на Европейската комисия, които според новия премиер Илие Боложан вече не могат да бъдат пренебрегвани. Тази седмица министрите на финансите от ЕС ще гласуват за приемането на строг план, в който ясно ще се посочи какви стъпки трябва да предприеме Букурещ, за да възстанови реда във финансите на страната.

Още преди гласуването във вторник, 8 юли, Боложан прокарва смела програма за икономии, която може да нанесе удар върху икономическия растеж и да подкопае обществената подкрепа към правителството.

Но според премиера, ако не се действа сега, Румъния е заплашена от гнева на Комисията и – още по-лошо – от потенциално понижение на кредитния рейтинг до junk status, което би предизвикало финансова криза с непредвидими мащаби. Боложан предупреди, че в такъв сценарий могат да бъдат застрашени заплатите и пенсиите, ако кредиторите изгубят доверие в страната.

„Достъпът до европейските фондове е обвързан с фискална реформа. Без такава ще ги изгубим“, каза той миналата седмица. „Представете си какво би означавало да прекратим половината от текущите инвестиции – магистрали, жп линии, инфраструктурни проекти във всяка община. Това би ни върнало в категорията на държави с висок инвестиционен риск. Не можем да позволим Румъния да се превърне във втора Гърция“, допълни той.

В интервю за телевизия Antena 3 CNN, Боложан заяви, че досегашният модел на управление – да се обещава намаляване на дефицита пред ЕС и кредиторите, а реално да се харчи все повече – прилича на баснята за овчарчето, което лъжело за вълка.

„Когато често обявяваш, че нещо ще се случи, но то не се случва, идва момент, в който никой вече не ти вярва и не идва да ти помогне.“
 
„Есен на недоволството“
Фискалната криза поставя на изпитание администрацията на Никушор Дан – центрист и бивш кмет на Букурещ, избран за президент през май. Той победи крайнодесния популист Джордже Симион с обещания за борба с корупцията, продължаване на подкрепата за Украйна и стабилизиране на публичните финанси.

Преди изборите Дан се обявяваше срещу увеличаване на ДДС, но новият пакет от реформи, предложен от Боложан, предвижда именно това – значително повишение на ДДС, включително за храните, замразяване на заплатите и пенсиите в публичния сектор, увеличаване на работните часове на учителите, по-високи акцизи за горива, алкохол и тютюн, както и облагане на хазартните печалби и банковите печалби.

Първата вълна от тези мерки ще влезе в сила през август, а втората – на 1 януари 2026 г. Реформите трябва да бъдат одобрени от парламента, но анализаторите очакват управляващата четирипартийна коалиция да остане стабилна, така че това не се очертава като сериозно препятствие.

Обществената реакция обаче е непредвидима.

„Ще видим как премиерът и управляващите партии губят подкрепа в проучванията“, коментира Раду Магдин, бивш съветник в правителството и настоящ изпълнителен директор на Smartlink Communications. Според него, макар мащабни безредици да не се очакват, вероятни са масови протести, особено след следващата фискална вълна. „Предимството на правителството е, че е лято. Недостатъкът – есента на недоволството, която ще започне през септември, след отпуските.“

Във вторник финансовите министри на ЕС ще определят параметрите на очакваната от Брюксел реформа, макар че вероятно няма да са имали време да анализират напълно най-новия план на Боложан. Румъния ще има срок до 15 октомври да представи бюджет, който да отговаря на изискванията на ЕС за намаляване на дефицита.

Според Даниел Дъяну, председател на Румънския фискален съвет, страната трябва да намали дефицита до под 6,5% от БВП до 2026 г.

„Съкращаването на разходите и повишаването на данъците ще се отразят върху икономическия растеж, но са неизбежни“, заяви той наскоро в своя презентация. | БГНЕС

---

Тим Рос Грегорио Сорджи, анализ за „Политико“