Насилието срещу журналисти в Сърбия, за което „Репортери без граници“ (RSF) многократно е предупреждавала, е достигнало тъжен нов рекорд.

RSF е документирала 34 физически нападения, извършени за по-малко от два месеца срещу медийни професионалисти както от политически активисти, така и от правоприлагащите органи, докато те отразяваха протестите срещу корупцията.

Тази цифра надвишава всички годишни общи данни за физически нападения, регистрирани в Сърбия поне от 2020 г. насам.

RSF призовава държавите членки на Европейския съюз (ЕС) и Европейския парламент да изпратят ясно послание до сръбските власти, че тяхната пасивна позиция – и потенциалното съучастие – в тези злоупотреби е несъвместима с целта им да се присъединят към ЕС.

Едно от най-жестоките нападения срещу сръбски журналисти през лятото се случи на 13 август.

Докато отразяваха протест пред местната централа на управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП) в северния град Нови Сад, главният редактор на новинарския уебсайт Razglas, Зарко Богосавлевич, и журналистът от Novi Sad 192, Никола Билич, бяха пребити с метални пръти от привърженици на SNS.

Атаката беше толкова жестока, че Никола Билич, който получи травми на главата, беше откаран в спешното отделение.

Само между 1 юли и 25 август RSF регистрира 34 физически нападения над сръбски журналисти, фоторепортери и видеорепортери.

По-голямата част от тях отразяваха антикорупционни демонстрации, предизвикани от смъртоносното срутване на железопътна гара в Нови Сад през ноември 2024 г.

От 34-те инцидента 14 бяха извършени от насилствени поддръжници на СПП, партията на президента Александър Вучич, които нападнаха и много мирни протестиращи, както и някои полицейски служители. Останалите 20 нападения бяха извършени от служители на правоохранителните органи.

Броят на нападенията през последните два месеца надхвърля всички годишни данни за насилие срещу медийни професионалисти в Сърбия от поне 2020 г. насам, според данни на RSF, и е двойно по-голям от броя на случаите, регистрирани през 2024 г.

Настоящият годишен брой за 2025 г. е 65 случая – безпрецедентно ниво, съдейки по записите на Независимата асоциация на журналистите (NUNS), водени от 2008 г.

Въпреки че комисарят по разширяването на ЕС Марта Кос осъди нападенията в средата на август, тя беше бързо упрекната от председателя на сръбския парламент Ана Брнабич, член на СПП, която й каза да „мълчи“.

„Средно на всеки два дни един сръбски медиен професионалист е жертва на физическо нападение. Тридесет и четири нападения за по-малко от два месеца! Това е недопустимо. Трябва ли да чакаме, докато някой репортер бъде още по-тежко ранен или убит? Предвид пасивността – и потенциалното съучастие – на сръбските власти, ЕС трябва да предприеме действия. Призоваваме специално Европейския парламент и влиятелни държави-членки като Германия и Франция да осъдят категорично рекордния брой нападения над сръбски репортери. Сръбското правителство трябва да разбере, че това отстъпление е несъвместимо с обявената му амбиция да се присъедини към ЕС“, се казва в изявление на Павол Салаи Ръководител на бюрото на RSF за ЕС и Балканите.

Сръбските журналисти редовно са заплашвани или нападнати с метални пръти, тухли и камъни от насилствени политически поддръжници, докато полицията произволно ги пръска със сълзотворен газ.

В няколко случая полицията не се е намесила, за да защити журналистите, докато те са били нападнати от насилствени протестиращи.

Тези нападения, както и многобройните смъртни заплахи срещу журналисти, са подбудени от честите изявления на президента Александър Вучич и отразяването на събитията от проправителствените таблоиди.

От декември 2024 г. те отправят неоснователни обвинения, че протестиращите и някои независими медии организират „преврат“, финансиран от западни страни.

В края на юни държавният глава дори обяви телевизионните канали N1 и Nova S, които смело отразяват протестите въпреки голямата опасност, за „терористи“.

От началото на антикорупционните протести RSF многократно предупреждава за нарастващото насилие срещу журналисти и политическия натиск върху медиите – чрез публични изявления, на демонстрация в Париж и в своя принос към доклада на ЕС за върховенството на закона в Сърбия.

RSF също така осъжда предпочитанието на властите да подкрепят руската пропаганда, вместо да насърчават свободата на медиите.

Сърбия заема 96-то място от 180 държави и територии в Световния индекс за свобода на пресата на RSF за 2025 г. и е на предпоследно място в зоната на ЕС-Балканите. | БГНЕС