Родната къща на Ататюрк в Солун напомня за завета му - приятелство и мир на Балканите

Родната къща на Мустафа Кемал Ататюрк е един от най-забележителните обекти в Солун, предаде репортер на БГНЕС.

Десетки хиляди хора идват в града - по-голямата част от тях от Турция - с единствената цел да посетят мястото, което е било дом на "бащата на турците". Ататюрк живее там до 7-годишна възраст.

През 2012-13 г. сградата преминава мащабна реставрация и е превърната в модерен музей, представящ живота и постиженията му. Днес обаче отново е в ремонт и около нея са издигнати метални заграждения. По фасадата й има следи от обгаряне заради хвърлени запалителни предмети.

В празнични дни - особено на 10 ноември, когато се отбелязва годишнината от смъртта на Ататюрк през 1938 г. - тълпите са огромни, а емоциите често са много силни. Не само на знакови дати, но и почти ежедневно се чуват викове и скандирания на турски език в памет на светския лидер на Турция.

Ключът от къщата, който община Солун решава да подари на Мустафа Кемал Ататюрк през 1933 г. по случай годишнината от основаването на Турция, е предаден на турското генерално консулство в града през 1937 г. За първи път отваря като музей през 1953 г.

В двора посетителите са посрещани от дърво, за което се предполага, че е засадено от бащата на Ататюрк - Али Риза Ефенди. В "стаята на Анкара" има и статуя на Ататюрк като президент.
***
През 1920 г. в Анкара е създадено Великото национално събрание на Турция под ръководството на Ататюрк, доказал се като изключително способен офицер от армията. Това събрание заявява, че е законното правителство на Турция и отхвърля властта на султана. Така започва турското национално движение, целящо да се противопостави на чуждата окупация, която е надвиснала над остатъците от Османската империя след Първата световна война.

Във Войната за независимост на Турция Ататюрк повежда битка срещу окупационните съюзнически сили, включително гръцки, британски и френски войски от Антантата, както и срещу османските власти в Истанбул, които си сътрудничат с чуждите държави. 
Благодарение на победите на Ататюрк Договорът от Лозана през 1923 г. заменя Договора от Севър и признава суверенитета на Република Турция, като очертава новите граници на страната и осигурява международното признание на нейната независимост. Републиката бележи края на Османския султанат, Истанбул вече не е имперска столица, а като част от реформите, последният османски султан Мехмед VI е свален още през 1922 г.

През 1931 г. в интервю за българския вестник „Утро” "бащата на турската нация", който е прочут българофил, си спомня за приятелствата, които е завързал с българите в Солун.

„Няма да забравя приятните моменти, които съм преживял в България. Бил съм и винаги ще бъда приятел на българския народ. Обичам го безрезервно още от детството. В Солун съм другарувал през всичкото време само с българи. Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е и против Турция”, казва Ататюрк.

През цялото си управление той се застъпва за приятелство и сътрудничество между балканските народи. Важи ли обаче неговият завет в настоящето? | БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон