Резултатът от референдума, предложен от италианския премиер Джорджа Мелони за реформа на съдебната система, остава неясен, показват екзитполове, публикувани днес.

Едно проучване сочи, че между 49% и 53% от избирателите може да са гласували против предложенията, докато между 47% и 51% са ги подкрепили.

Второ проучване дава 51,5% за лагера „Не“ срещу 48,5% за „Да“, като резултатът остава в рамките на статистическата грешка, предаде АФП.

Поражение би било сериозен удар за Мелони, която управлява относително стабилна коалиция от октомври 2022 г. и се подготвя за парламентарни избори догодина.

Опозиционните партии водиха кампания в подкрепа на гласуване с „Не“.

Референдумът, проведен в неделя и понеделник (22 до 23 март), цели разделяне на ролите на съдиите и прокурорите и промяна на органа, който ги контролира, като правителството представя тези мерки като необходими за гарантиране на безпристрастност в съдебната система.

Предвидените структурни промени предизвикаха обвинения от страна на опозицията, че властта се стреми да увеличи контрола си върху независимите съдии, чиито решения често са били публично критикувани.

Критиците подчертават също, че реформата не решава основните проблеми на италианската съдебна система - продължителните дела, натрупаните казуси и пренаселените затвори.

Политически анализатори отбелязват, че сложността на реформата, която трудно се разбира от много избиратели, както и силната политическа реторика около нея, са превърнали гласуването в своеобразен вот на доверие към самата Мелони.

Премиерът отхвърли предположенията, че би подала оставка при евентуален неуспех на предложенията.

Окончателните резултати се очакват по-късно днес, или на 24 март.

Италианската десница отдавна настоява за съдебна реформа - тема, която беше ключова и за покойния премиер Силвио Берлускони, обвинявал магистратите в политическа пристрастност.

Членове на правителството на Мелони също критикуват съдебната власт, като министърът на правосъдието Карло Нордио заяви миналия месец, че реформата ще коригира „парамафиотски механизъм“ в системата.

Реформата предвижда забрана съдиите и прокурорите да сменят ролите си, макар че в момента това се случва рядко, с цел да се избегнат твърде близки отношения между двете групи.

Най-спорната част включва промени във Висшия съвет на магистратурата (CSM) - орган за надзор и дисциплинарен контрол, чиито членове в момента се избират от колегите си и от парламента.

Планът предвижда разделянето му на два отделни съвета - за съдии и за прокурори - както и създаване на нов дисциплинарен съд от 15 членове.

Членовете ще бъдат определяни чрез жребий, а не чрез избор, като част от съдиите ще бъдат подбирани от списъци, изготвени от парламента. | БГНЕС