Италианците започват днес гласуването на двудневен референдум за съдебни реформи, които премиерът Джорджа Мелони твърди, че ще направят съдебната система по-независима, но според критиците ще имат обратен ефект.
Вотът може да се превърне и в своеобразен референдум за самата Мелони преди парламентарните избори догодина.
Правителството ѝ планира промени в конституцията, които да разделят ролите на съдиите и прокурорите и да реформират органа за надзор над съдебната система.
"Това ще я направи по-модерна, по-меритократична, по-автономна, по-отговорна и най-вече свободна от политически ограничения“, заяви Мелони във видеообръщение тази седмица.
Критиците обаче определят реформата като опит за политически контрол, който не решава реалните проблеми като продължителните съдебни процеси и пренаселените затвори.
Лидерката на Демократическата партия Ели Шлайн каза, че предложенията са лошо изготвени и „подкопават независимостта на съдебната власт“.
Социологическите проучвания показват изравнени позиции между двата лагера, предаде АФП.
Решителен вот „против“ би бил сериозен удар за Мелони, която управлява стабилна коалиция от октомври 2022 г., макар самата тя да отхвърля възможността да подаде оставка при поражение.
Гласуването приключва в понеделник в 16:00ч. българско време, като първите резултати се очакват по-късно същия ден.
Дебатът около реформата е изключително ожесточен. Министърът на правосъдието Карло Нордио определи критиките на съдиите като „досадни тиради“, и подчерта, че реформата ще коригира „пара-мафиотски механизъм“ в съдебната система.
Началникът на кабинета му Джузи Бартолоци предизвика възмущение с изказване, че промените ще „се отърват“ от магистрати, действащи като „екзекуционни отряди“.
Най-спорната част засяга Висшия съдебен съвет, който ще бъде разделен на два отделни органа - за съдии и за прокурори, както и създаването на нов дисциплинарен съд от 15 членове.
Членовете му ще се определят чрез жребий, а не чрез избор, като част от тях ще бъдат назначавани от президента, а други - от списък с опитни юристи, одобрен от парламента.
Според адвоката Франко Морети, който оглавява кампанията срещу реформата, новият съд рискува да се превърне в „въоръжено крило на политиката“.
Реформата предвижда и забрана съдиите и прокурорите да сменят ролите си, за да се избегнат твърде тесните връзки между тях, които според поддръжниците вредят на обвиняемите.
Критиците отбелязват, че подобни случаи са рядкост и вече са ограничени от закон.
Референдумите в Италия често имат сериозни политически последици. През 2016 г. тогавашният премиер Матео Ренци подаде оставка след неуспешен референдум за конституционни промени.
Някои избиратели признават, че гласуват повече според политическите си предпочитания, отколкото по същество на реформата.
„Гласувам „против“, защото не харесвам тези, които подкрепят „за“, казва 60-годишният Марио Алеси от Рим.
Мелони се опита да дистанцира референдума от собственото си управление.
„Италианците, които искат да ни изпратят у дома, могат лесно да го направят след година, но днес гласуваме за правосъдието“, заяви тя. | БГНЕС