Хърватия предприема решителни стъпки към превръщането на ядрената енергия в ключов елемент от бъдещата си енергийна стратегия. На 18 февруари правителството внесе в парламента проектозакон за развитие на ядрената енергия за граждански цели, с който за първи път се създава системна правна рамка за гражданската ядрена енергетика в страната.

Законопроектът, изготвен след обществено обсъждане, приключило през януари, не дава разрешение за незабавно строителство, а поставя регулаторните, научните и техническите основи за евентуални бъдещи проекти. Министърът на икономиката Анте Шушняр подчерта спешността на инициативата, като отбеляза, че нарастващото потребление на електроенергия, все по-строгите климатични цели и необходимостта от надежден нисковъглероден енергиен източник правят ядрената енергия съществена опция. По думите му тя осигурява стабилно, икономически изгодно и нискоемисионно базово производство, което ефективно отговаря на тези предизвикателства, съобщи EUalive.

На равнище Европейски съюз ядрената енергия се разглежда като надеждна нисковъглеродна алтернатива редом с възобновяемите източници, от ключово значение за устойчивостта на електропреносните мрежи на фона на растящото търсене, породено от електрификацията и развитието на изкуствения интелект. В същото време приоритет остават безопасността, неразпространението и диверсифицираните вериги на доставки, независими от руско влияние.

Проектозаконът залага ясна стратегическа цел - до 2040 г. ядрените източници да покриват поне 30% от общото годишно електропотребление на Хърватия. Това намерение е отговор на прогнозите за възможно удвояване на търсенето на електроенергия до 2050 г., както и на предстоящото извеждане от експлоатация на въглищните централи, което налага изграждането на нови надеждни мощности.

Понастоящем страната получава около 16% от електроенергията си от АЕЦ „Кршко“ - 730-мегаватов реактор с вода под налягане, който Хърватия и Словения управляват съвместно от 1983 г. Централата произвежда приблизително 5700 гигаватчаса годишно, но е планирано да спре работа през 2043 г., освен ако лицензът ѝ не бъде удължен. Законодателството акцентира върху продължаване на сътрудничеството със Словения за проучване на възможността за удължаване на експлоатационния срок, както и за развитие на допълнителни мощности, включително малки модулни реактори или по-големи блокове. Конкретните площадки за нови съоръжения ще бъдат определяни с отделни закони, което оставя гъвкавост при избора на технологии.

В рамките на шест месеца след приемането на закона министърът на енергетиката трябва да изготви програма за подготовка на цялостен план за развитие на ядрената енергия за граждански цели, който правителството възнамерява да одобри в следващите 12 месеца.

Шушняр определи този подход като отговорно планиране, което затвърждава ангажимента на Хърватия към енергийната сигурност, климатичната отговорност и технологичния напредък.

Инициативата на Хърватия се вписва в по-широк ядрен подем на Балканите, където все повече държави разглеждат атомната енергия като ключова за заместване на изкопаемите горива, стабилизиране на мрежите и повишаване на енергийната независимост в условията на декарбонизация.

Регионът вече произвежда значителни обеми базова електроенергия от ядрени източници, като България, Румъния и Словения генерират общо над 40 тераватчаса годишно. В България АЕЦ „Козлодуй“ осигурява около 40% от националното електропроизводство, подкрепена от споразумения със САЩ за нови мощности.

Румъния напредва с плановете за малки модулни реактори в Дойчещи за пуск в началото на 30-те години, паралелно с работата на централата в Чернаводъ. Словения и Хърватия продължават съвместното управление на „Кршко“, а Любляна планира през втората половина на 2028 г. да приеме национален пространствен план за втори блок.

Сърбия отмени през ноември 2024 г. 35-годишния си мораториум върху строителството на ядрени мощности, мотивирана от силната си зависимост от въглища и нарастващото търсене. Създадена е специална комисия, която да ръководи процеса, като се водят активни преговори с руската компания „Росатом“ за първата централа в страната.

Турция очаква да пусне първия си реактор в АЕЦ „Аккую“ през 2026 г., като строителството на първия от четирите блока с мощност 1200 мегавата е завършено на 99%. При пълно въвеждане в експлоатация централата ще покрива около 10% от нуждите на страната, а се планират и нови проекти в Синоп и Тракия.

Политиката на Европейския съюз за ядрената енергия отразява прагматичен и еволюиращ подход, който признава атомната енергия като ключова нисковъглеродна технология за постигане на климатична неутралност до 2050 г. През 2022 г. допълващият делегиран акт по климата включи конкретни ядрени дейности като преходни при строги условия, свързани с безопасността, управлението на отпадъците и ограниченията за ново строителство. Това решение беше потвърдено от Съда на Европейския съюз през 2025 г., който отхвърли жалбите на противници като Австрия.

Регионалната динамика подчертава ролята на ядрената енергия за стабилността и сигурността на електроенергийните системи чрез партньорства и напреднали технологии. За Хърватия проектозаконът бележи ключов стратегически избор, който позиционира страната да интегрира ядрената енергия редом с възобновяемите източници в името на нисковъглеродно и конкурентоспособно бъдеще. | БГНЕС, EUalive