Руският президент Владимир Путин върна отношенията си с американския президент Доналд Тръмп „в релси“ с телефонен разговор непосредствено преди решаващата среща на Тръмп с украинския държавен глава Володимир Зеленски – среща, на която трябваше да се обсъди предоставянето на Украйна на нови мощни далекобойни оръжия.

До разговора с Путин Тръмп изглеждаше готов да укрепи позициите на Киев, включително с доставки на крилати ракети „Томахоук“. След разговора обаче и последвалата среща със Зеленски, президентът промени курса – минимизира темата за оръжията и насочи вниманието към нова среща с Путин.

Това е пореден епизод от колебливата и често променяща се позиция на Тръмп относно войната между Русия и Украйна – позиция, която нерядко се изменя след контакт с Путин. Руският лидер многократно е успявал да убеди президента на САЩ да приеме неговата гледна точка за конфликта.

Досега Москва успява да възпира Тръмп от налагане на нови санкции или от предоставяне на по-мощни оръжия на Украйна, като непрекъснато подхранва надежди за мирно споразумение – дори когато засилва атаките си.

„Надявам се да можем да приключим войната, без да мислим за ‘Томахоук’“, каза Тръмп пред журналисти в началото на срещата си със Зеленски. „Мисля, че сме доста близо до това. Не искаме да раздаваме неща, които са ни нужни за защита на собствената ни страна.“

Вместо нова подкрепа за Украйна или санкции срещу Русия, Тръмп обяви нова среща на върха с Путин – истински подарък за Кремъл – „за да видим дали можем да сложим край на тази ‘безславна’ война“. В същото време не бе поставен въпросът за прекратяване на руските удари по украинската енергийна инфраструктура преди зимата.

Подобен сценарий се разигра и след срещата между Тръмп и Путин в Аляска през август: след нея Тръмп спря натиска за примирие, а Москва дори засили атаките си, игнорирайки американските призиви за среща със Зеленски.

И този път американският президент предложи Русия и Украйна да прекратят огъня на сегашните си позиции като основа за мирни преговори – предложение, което Зеленски прие като отправна точка за бъдещи разговори. Не е ясно обаче дали Путин е готов да го приеме.

Тръмп омаловажи опасенията, че Путин просто печели време. „Може би, но знаете ли, мен най-добрите са се опитвали да ме изиграят цял живот, и винаги съм излизал победител“, каза той, добавяйки, че „е добре“ да се изчака още малко. „Мисля, че съм доста добър в тези неща.“

Той обвини продължаващите бойни действия не в отказа на Путин да прави отстъпки, а в „лошата кръв“ между двамата лидери – като на практика приравни отговорността на двете страни. „Те имат ужасно лоша кръв помежду си. Именно това, мисля, спира всяко споразумение“, заяви той.

Не е ясно какви точно предложения е направил Путин, за да убеди Тръмп, че среща лице в лице в Будапеща може да доведе до пробив. На съвместната си пресконференция със Зеленски в Белия дом Тръмп просто повтори убеждението си: „Мисля, че президентът Путин иска да сложи край на войната“ – мантра, която той повтаря от месеци, докато Москва печели време.

Путин съобщи на унгарския премиер Виктор Орбан, който ще бъде домакин на срещата след около две седмици, че американски и руски представители ще обсъдят „алгоритъм за бъдещи действия в контекста на намиране на мирно решение на украинската криза“ – формулировка, която не подсказва очаквания за бърз пробив.

И реториката на Кремъл не вещае промяна – Москва продължава да настоява, че ситуацията е „изключително сложна“ и не може да бъде решена бързо, докато отказва всякакво примирие и поддържа бойните действия.

„Обиколката на Зеленски може да се обобщи с едно изречение: Путин отново надхитри всички“, написа журналистът Дмитрий Смирнов в Телеграм. Коментарът му бе споделен от Кирил Дмитриев – ръководител на Руския суверенен фонд, който е сред основните посредници в контактите с администрацията на Тръмп.

Прокремълският анализатор Сергей Марков нарече предстоящата среща „върховен акт на лично унижение“ за Зеленски, описвайки как украинският лидер е бил принуден да седи с гръб към медиите, докато Тръмп подигравателно коментирал облеклото му, а по-късно изнесъл брифинг извън Белия дом.

Европейските лидери и Украйна предупредиха, че Путин не изглежда сериозен относно справедливо мирно споразумение и призоваха за по-силен натиск от страна на Вашингтон и повече военна подкрепа за Киев, за да се увеличат разходите за войната и да се принуди Москва да спре атаките.

След преизбирането на Тръмп Путин използва разнообразни тактики, за да го склони на своя страна – от драматични жестове и забавяне на решения, през фалшиви наративи и хвалби за успехи на фронта, до ласкателства и лични комплименти към първата дама Мелания Тръмп.

Руският президент дори започнал разговора с похвали за постигнатото мирно споразумение в Газа, наричайки го „велико постижение, за което човечеството е мечтало векове“. Путин, който е издирван от Международния наказателен съд за отвличане на украински деца, също похвалил Мелания за усилията ѝ да ги върне при семействата им – въпреки че руската държавна телевизия два пъти е излъчвала нейни голи снимки след изборната победа на съпруга ѝ.

Путин многократно е твърдял, че никога не би нахлул в Украйна, ако Тръмп беше президент – твърдение, което предполага, че Белият дом би приел руските искания, включително изтегляне на силите на НАТО до позициите им от 1997 г. и отказ от военна помощ за държави като Полша, балтийските и балканските страни.

По време на разговора Путин заявил още, че доставката на ракети „Томахоук“ би навредила на двустранните отношения, би разрушила шансовете за мирно споразумение и би имала „минимален ефект“ на бойното поле – аргументи, които Тръмп очевидно е възприел.

Впоследствие той отново се усъмни в ефективността на санкциите срещу Русия, въпреки че сенаторите Линдзи Греъм и Ричард Блументал настояват за законодателни мерки за засилването им.

„Не съм против нищо. Просто казвам, че може би сега не е точният момент. Може да стане след седмица или две – решението е мое“, заяви Тръмп.

Путин продължава да твърди, че Русия е на прага на победа и че Украйна трябва да приеме руските условия – включително да отстъпи територии, които Москва дори не контролира, да се откаже от членство в НАТО и да ореже армията си. На практика това означава да бъде върната в руската сфера на влияние.

Въпреки триумфалистичната реторика на Кремъл обаче западните санкции и високата цена на войната – военните разходи вече поглъщат около 40% от бюджета – нанасят тежки щети на руската икономика. Доходите намаляват, а официални лица предупреждават за риск от рецесия.

Според проучване на независимия социологически център „Левада“ 63% от руснаците искат войната да приключи, над два пъти повече от онези, които настояват за продължаване на боевете (30%). Макар тези настроения да не застрашават режима на Путин, те ясно показват нарастваща умора от войната. |БГНЕС
-----------------------------------------------------------------------
Анализ на Вашингтон Пост