Източници от алианса се опасяват, че Русия може да предприеме нападения в най-северните държави членки на НАТО с участието на около 600 000 войници.

Появиха се сателитни снимки, показващи струпването на руски сили само на няколко километра от финландската граница. Има доказателства, че Москва изгражда помещения за настаняване на войски, самолетна инфраструктура и други нови съоръжения в ключови военни бази.

Признаците, че Москва изпраща оръжия и войски в района, се появяват след твърденията, включително на министър-председателя на Финландия и на германското разузнаване, че Владимир Путин се подготвя за продължителен конфликт със Запада.

В доклад на финландското правителство се посочва, че Хелзинки смята за възможно нападение срещу Финландия, Норвегия, Швеция и балтийските държави.

„Русия засилва военното си присъствие и дейности в северозападното си направление във всички оперативни среди възможно най-бързо“, предупреждава докладът.

Източници от НАТО, съобщиха, че Москва е репетирала нападение срещу източния фланг на блока и е очертала оценка на заплахите за местата, които биха могли да бъдат обект на нападение.

Координирана атака с участието на редица руски части би могла да нанесе едновременен удар по норвежкото крайбрежие, южната част на Финландия и района на Лапландия, шведския остров Готланд и дори да навлезе в Естония, Латвия и Литва, твърдят източниците.

Експертите обаче предполагат, че е по-вероятно Путин да избере малки по мащаб атаки, целящи да предизвикат хаос в НАТО, който ще бъде принуден да се замисли дали да спазва пакта си за взаимна отбрана, или да позволи на Русия да завземе територия, за да избегне пълномащабна европейска война.

През 2017 г. Москва проведе седемдневни военни учения под кодовото име операция „Запад“, и които на практика симулираха нападения срещу източноевропейски държави.

Маневрите, в които според някои западни оценки участваха около 100 000 войници, както и хиляди бронирани машини, имаха за цел да превземат измислената държава Вешнори – с релеф, подобен на този на балтийските държави.

„Руснаците не са се отказали от плана си за нападение, но искат да го осъществят след войната в Украйна. Според нашата информация планът все още съществува и руснаците не са се отказали от желанието си да го осъществят“, заяви източник.

Описвайки подробно евентуален боен план по подобие на това, което Москва репетира в учения, източниците от НАТО твърдят, че Русия може да атакува западните си съседи по суша, море и въздух.

Това би могло да включва изпращане на десантни сили във финландска Лапландия, където те биха могли да се опитат да установят буферна зона и да завземат стратегически обекти като летище Ивало.

Москва би могла също така да предприеме въздушна атака от полуостров Кола и да изпрати десантни войски в южната част на страната. Твърди се, че ракетите могат да бъдат насочени и към Хелзинки.

Руските сили биха могли също така да започнат атака срещу шведския остров Готланд и да се опитат да проникнат в Естония и Латвия.

Пробивът в Литва вероятно би имал за цел завземането и осигуряването на буферна зона около Сувалския коридор, свързващ Русия с милитаризирания ексклав Калининград.

Въпреки това тази оценка на заплахата, която се разглежда от експертите като най-лошия сценарий, се основава на разузнавателна информация и на това къде са базирани руските армейски части в момента.

Ед Арнолд, старши научен сътрудник по въпросите на европейската сигурност в Кралския институт на обединените служби, каза, че подобна мащабна операция би разпръснала твърде слабо силите, с които разполага Русия.

„За Русия ще бъде много трудно да организира по-широкомащабно нападение срещу множество цели по северния и източния фланг на НАТО. Съществува обаче значителна възможност за по-малка, по-целенасочена операция, организирана от Русия срещу НАТО, която да има за цел да нанесе политически поражения на НАТО. Това би поставило НАТО в трудна ситуация по отношение на това как да реагира, дали това ще отговаря на условията на член 5 и т.н. Това е единственият начин, по който те биха могли да се опитат да атакуват НАТО“, обясни той.

„Руският сценарий би могъл да бъде толкова малък, колкото да навлязат в пролуката и да завземат няколко мили от територията, разширявайки пролуката с по няколко мили от всяка страна. Това би могло да посее разделение и разногласия в НАТО – от една страна, това е военно нахлуване на територията на НАТО, която трябва да бъде защитена, но ще има и други, които ще кажат искаме ли да рискуваме война с ядрена сила заради такова малко парче земя“, добави той.

Арнолд заяви, че е „вероятно“ да се проведе подобна операция в малък мащаб, но не изключи възможността за възникване на по-мащабен конфликт.

Той изтъкна, че преди 2022 г. „мнозина биха казали, че пълномащабна операция в Украйна е глупава, но Путин все пак продължи и го направи“.

Миналия месец заместник-началникът на отбраната на Финландия генерал-лейтенант Веса Виртанен предупреди, че действията на Русия по границата предполагат, че Кремъл „умишлено тества единството на НАТО“, за да види дали ще задейства член 5 – клаузата за колективна отбрана на алианса.

Пред германския вестник „Велт“ Виртанен каза, че Русия изпробва член 5 с тактики на хибридна война, включително кибератаки и масова трансгранична миграция, а сега издига ново оборудване за разполагане на руски войски по границата.

По време на войната там бяха разположени около 20 000 войници и около четири дежурни бригади, а сега виждаме, че Русия изгражда нова инфраструктура и веднага щом може, още войски в този регион, предупреди Виртанен.

Майор Юха Кукола, професор в Националния университет по отбрана на Финландия и бивш командир на взвод във финландската армия, посочи важен показател за руската готовност в предупреждение от края на миналия месец.

Ако видите, че строят нови железопътни гари или ремонтират стари, би било добре да започнете да обръщате внимание, отбеляза той.

Последните сателитни снимки изглежда показват инфраструктура за превозни средства и обновени въздушни бази.

В Петрозаводск, на около 100 мили от финландската граница, се виждат наскоро построени складове, за които експертите предполагат, че са халета за съхранение на бронирани превозни средства.

В Каменка, на около 35 мили от финландската граница, се твърди, че от февруари насам са изградени над 130 военни палатки, в които могат да се настанят около 2000 военнослужещи.

Снимки от далечния север показват, че затворената преди това военновъздушна база Североморск-2 вече функционира, като ремонтните дейности изглежда са приключили през последните години.

Няколко хеликоптера се виждат паркирани в отсеците край пистата, която се намира на 110 мили от финландската граница и на по-малко от 70 мили от Норвегия.

Междувременно в Оленя, на около 90 мили от Финландия, се твърди, че авиобазата е напълно активна, като според Киев разположените там руски бомбардировачи извършват налети по цели в Украйна.

Докато основната част от руските сили в момента е съсредоточена в Украйна, се твърди, че Путин насочва вниманието си към възстановяване на силите в северозападната част на Русия.

Кремъл планира да изгради нов щаб на армията в град Петрозаводск, на около 100 мили от финландската граница, който ще може да наблюдава десетки хиляди войници през следващите години.

Източници от НАТО съобщават, че Москва може да събере офанзивни сили от 600 000 войници в близост до финландската и балтийската граница, като редиците им могат да бъдат подсилени от войници, завърнали се от фронта след края на войната в Украйна.

Иън Бонд, заместник-директор на Центъра за европейска реформа, заяви, че дори да бъде договорено пълно прекратяване на огъня в Украйна, едва ли агресията на Путин ще бъде намалена.

„Никой със здрав разум не иска да мисли, че европейска война отново е зад ъгъла. Но реалността е такава, че все повече служители на европейското разузнаване ни казват това. Независимо дали това ще се случи след три, пет или десет години, това, което те казват, е, че идеята, че мирът в Европа ще продължи вечно, вече е в миналото“, отбеляза той.

Руслан Пухов, директор на Московския център за анализ на стратегии и технологии, предупреди: „Когато войските се върнат [от Украйна], те ще гледат през границата към страна, която смятат за свой противник. Логиката на последното десетилетие показва, че ни очаква някакъв конфликт с НАТО.

В изказване пред Сената на САЩ миналия месец генерал Кристофър Каволи, командващ силите на САЩ в Европа, каза: „Руската армия се възстановява и нараства с по-бързи темпове, отколкото повечето анализатори очакваха. Всъщност руската армия днес е по-голяма, отколкото в началото на войната“.

Руските разходи за отбрана се повишиха до 6% от БВП тази година – от 3,5% в началото на войната в Украйна през 2022 г.

Ед Арнолд от RUSI добави, че е „притеснен от политиците, защото те казват, че Русия няма да е готова за мащабен по-широк конфликт в Европа в продължение на няколко години.

„Но утре може да се случи нещо, което може да е инцидент или грешна преценка, която да предизвика много по-широк конфликт“, обясни той.

НАТО, изправена пред заплахите за намаляване на финансирането и обвиненията в безстопанственост от страна на президента Тръмп и неговите служители, обеща, че ще „увеличи“ приноса си към глобалната сигурност, тъй като руската заплаха е на дневен ред.

През последните години военният алианс продължи да повишава готовността си на бойното поле с интензивни военни учения по източния си фланг, включително ежегодните учения DEFENDER, които в момента се провеждат в региона.

Съобщава се, че в южната част на Финландия армията е тренирала взривяването на мостове в случай на нахлуване.

В разгара на войната в Украйна Путин обяви, че целта му е да възстанови всички „исторически територии“ на Русия, и се сравни с Петър Велики – царят, водил война срещу Швеция.

Предвид начина, по който Москва проведе кампанията си в Украйна, се твърди, че в доклада на финландското правителство се предупреждава, че не са изключени нападения срещу цивилното население.

„Русия показа в Украйна, че е готова да използва широкомащабна военна сила срещу жизненоважни обекти на обществото и цивилното население, за да постигне политическите си цели“, се посочва в доклада.

През март доклад на Федералната разузнавателна служба на Германия (BND) предупреди, че Путин се готви за конфликт с НАТО.

Според оценката на BND до 2030 г. Русия може да е напълно готова за „широкомащабна конвенционална война“.

„Русия вижда себе си в системен конфликт със Запада и е готова да осъществи империалистическите си цели чрез военна сила, дори отвъд границите на Украйна“, прогнозира докладът.

Присъединяването на Финландия към НАТО на 4 април 2023 г., което разшири границата на алианса с Русия с над 800 мили, предизвика ярост в Москва.

В отговор на присъединяването на руската съседка към блока Путин обяви създаването на „Ленинградски военен окръг“ в близост до финландската граница и разполагането на допълнителни военни части в района.

Миналия месец бившият руски президент предупреди, че най-новите членове на НАТО вече са потенциални цели за ядрено отмъщение, ако Москва реши.

Дмитрий Медведев, който се изявява като един от най-откровените руски антизападни ястреби, изглежда имаше предвид Швеция и Финландия – последните две страни, които се присъединиха към западния военен съюз.

Ако се стигне до конфликт, ядрените оръжия няма да бъдат изключени, съобщи държавната информационна агенция ТАСС.

Статутът на необвързани държави им дава (на Финландия и Швеция) определени международни привилегии, като се има предвид геополитическото им положение и много други фактори, подчерта Медведев.

„А сега те са част от враждебен на нас блок, което означава, че автоматично се превръщат в мишена за нашите въоръжени сили, включително потенциални ответни удари и дори ядрен компонент или превантивни мерки в рамките на военната доктрина“, изтъкна той.

Миналата седмица Москва също така предупреди Великобритания да не разполага „коалиция на желаещите“ в Украйна, заявявайки, че това може да доведе до трета световна ядрена война. | БГНЕС