Ново рандомизирано контролирано проучване установи, че консумацията на повече сладки храни не увеличава предпочитанията на човек към сладкия вкус.

Изследователите са открили, че след 6 месеца на диети с различно количество сладки храни, предпочитанията на участниците към сладкото са останали същите, независимо от количеството сладки храни, които са консумирали.

Водещият изследовател Кийс де Грааф, доктор, почетен професор по сензорни науки и хранително поведение в Университета във Вагенинген, Нидерландия, обясни, че проучването също така не е установило връзка между диети с повече или по-малко сладки храни и промени в енергийния прием или телесното тегло.

Това оспорва разпространеното убеждение, че сладките храни карат хората да консумират повече калории.

Повечето предишни проучвания по тази тема са били краткосрочни, често с продължителност само един ден, и не са давали ясни отговори на въпроса дали предпочитанията към сладкото могат да се променят с времето.

За да запълнят тази празнина, изследователите са разработили шестмесечно проучване, което строго е следвало предварително регистриран и одобрен от етичната комисия протокол. Те са използвали специално разработени храни и напитки, за да измерят предпочитанията към сладкия вкус, без да ги включват в самите интервенционни диети.

В проучването са участвали 180 души, разделени на три групи по около 60 души. Диетата на едната група се състояла предимно от сладки храни, диетата на другата група съдържала по-малко сладки храни, а третата група имала смесена диета.

На всеки две седмици участниците получавали пакети с храни и напитки, покриващи около половината от дневния им прием, заедно с менюта за ориентир. Те можели да ядат колкото искат от предоставените храни.

Сладките храни включвали продукти като конфитюр, млечен шоколад, подсладени млечни продукти и напитки с добавена захар. По-малко сладките опции включвали шунка, сирене, фъстъчено масло, хумус, солени пуканки и газирана вода.

Хранителният състав на въглехидрати, мазнини и протеини бил еднакъв за всички групи, а участниците били разпределени на случаен принцип, за да се балансират пол, възраст и телесно тегло.

Изследователите измервали предпочитанията към сладкия вкус преди началото на диетата, два пъти по време на диетата, веднага след нейното приключване и отново един и четири месеца след като участниците спрели интервенцията. Те проследявали и общия калориен прием, макронутриентите, хранителните навици, телесното тегло, телесния състав и кръвните маркери, свързани с диабет и сърдечно-съдови заболявания.

Резултатите показали, че намаляването на консумацията на сладки храни не е понижило предпочитанията към сладкото, а увеличаването ѝ не ги е повишило.

Нямало промени във възприемането на сладкия вкус, избора на храни, енергийния прием, телесното тегло или биомаркерите за здраве във нито една от групите. При проследяването участниците естествено се върнали към изходните си нива на консумация на сладко.

Де Грааф отбеляза, че това е едно от първите проучвания, което коригира сладостта в цялата диета по начин, който отразява реалните хранителни навици. Резултатите показват, че избягването на сладки храни, за да се предотврати повишеното предпочитание към сладкото, е ненужно.

Екипът сега се надява да повтори проучването с деца, чиито вкусови предпочитания и хранителни навици може би са по-адаптивни. | БГНЕС