Важното е, че на 24 май наистина говорим за Светите братя. От друга страна се радваме много, че децата свършват училище и че ще настъпи малко спокойствие в домовете. Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Владко Мурдаров.

Владко Мурдаров е български езиковед и преводач, професор. През 1967 г. завършва Гимназията с изучаване на немски език в София. През 1971 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност – българска филология, втора специалност – немска филология. От 1971 г. е на работа в Института за български език. През 1972 г. по препоръка на поета Атанас Далчев и на професорите си Любомир Андрейчин и Петър Динеков получава стипендията „Готфрид фон Хердер“ на германската фондация FVS и през 1973 – 74 г. пише дисертацията си в Института по славистика на Виенския университет. През 1975 г. получава степен „доктор“ на Виенския университет.

Научните му публикации – статии, студии, съобщения, научнопопулярните му материали и художествените му преводи са общо над 1150 на брой. Съавтор е на осем учебника и учебни помагала за средното училище. Има множество публикации по въпросите на българската културна политика зад граница.

Превежда от немски език и редактира езиковедска, философска и театроведска литература. Превел е повече от 480 текста от класически, модерни и съвременни немскоезични автори като Йохан Волфганг фон Гьоте, Фридрих Шилер, Райнер Мария Рилке, Бертолт Брехт, Ерих Кестнер, Фридрих Дюренмат, Петер Хандке, както и австрийски драматурзи от ХХ век като Томас Бернхард, Георг Табори, Петер Турини, Волфганг Бауери др., чиито пиеси се играят в театрите в София и страната.

Шест години (1985 – 1991) е автор на седмичното предаване „Език мой“ на Българската телевизия, подновено през 2000 г. и продължило до ноември 2010 г. (общо около 1000 предавания), както и на цели образователни курсове по програма Знание на Българското радио (общо над 70 предавания).

По случай 24 май, БГНЕС разговаря с проф. Мурдаров за българския език и дали общуваме нормално, за да цитираме патриарха на българската литература Иван Вазов – на този „език свещен на моите деди“.

БГНЕС: Професор Мурдаров, благодаря ви много за това, че приехте поканата на БГНЕС за това интервю. Първо бих искал да ви попитам, какво е за вас 24 май?

Професор Мурдаров: Честно казано, един обикновен работен ден. Защото аз ставам сутринта, сядам на компютъра и така продължавам до вечерта. Е, вярно, ако има повод, може би трябва за малко да прекратя работата си, но общо взето това е като всички останали дни. Не го възприемам като някакъв изключителен празник, както някои хора го възприемат, но това е истината. Иначе, разбира се! Много се дразня от това, когато се говори, че това е най-българския празник! Е, хубаво - най-български, и какво от това? Важното е, че наистина това е ден, в който говорим и за Кирил и Методий, за Светите братя; от друга страна радваме се много, че децата свършват училище и че ще настъпи малко спокойствие в домовете! И това е.

БГНЕС: Веднага по въпроса. Българският език, българската азбука е една от тези, които, както твърди историята и езикознанието, е всъщност една от малкото, които имат акростих или по-скоро имат скрито послание от първата до последната буква. Доколко ние българите не разбираме красотата на собствения си език и смислите, които носи?

Професор Мурдаров: Да, изобщо не го разбираме това нещо. Не разбираме дали е красив или не, въпреки че всички папагалски повтарят онова, което е казал Вазов. Но - не е това! Наистина, просто си даваме сметка, че това е средството, което ни служи, за да осъществяваме комуникация, т.е. връзките си с останалите хора. Това е. И заради това сме и доста небрежни, когато говорим и това се проявя непрекъснато. Красота? Знаете, че когато някой реши да говори по-патетично, това действа отблъскващо.

И поради тази причина - нека да си говорим човешки, нормално, без всякакви такива излитания, без много епитети, което напоследък, общо взето - Слава Богу! - няма много епитети!

БГНЕС: Покрай нахлуването на чуждиците, има ли рецепта според вас и каква е рецептата да си спомним не архаични думи, не патетично говорене, а наистина правилния, смислоносещия, хубавия български език, с който да започнем отново да си общуваме, като че ли може би и по-нормално един с друг?

Професор Мурдаров: Да, молбата ми е наистина да говорим по-нормално, защото общо взето впечатлението ми е, че не говорим нормално! Ние сме много талантливи, много нападаме, т.е. когато използваме езика на омразата, тогава сме невероятни! Тогава има страхотни идеи, но в края на краищата, това е само в една лексикална област. А иначе другото е доста тъжно. Защото общо взето ние сме, наистина - много сме груби. Даже зная, че много чужденци смятат, че български език е много груб. Казват, че като си помислите за това „та-та“, което се среща при членуваните имена, че това, че ние стреляме, с езика си, а всъщност това стреляне, това може да се получи изобщо без „та-та“, защото все пак наистина, наистина сме доста груби и неприятни, общо взето, когато говорим помежду си.

БГНЕС: Макар, че едни от най-хубавите ни разкази в българската литература се казва „Песента на колелетата“, което всъщност е едно звукоуподобяване. Йовков гениално се е сетил да го направи в заглавието!

Професор Мурдаров: Така, добре, обаче, въпреки това... тия „тата“? Това е нещо фатално и освен това - в момента превеждам едно нещо, една пиеса на Бен Харт, където той пък се сеща за друго нещо: едно друго та-та, което се среща в Петата симфония на Бетовен - това „та-та-та-та“. И това може да даде красота на речта.

БГНЕС: Абсолютно. Давате ми повод, покрай това, което казахте за езика на омразата. Има нещо в съвремието ни, което е в съседство - и това са нашите отношения с Република Северна Македония и споровете. Няма да влизаме в споровете за българския език, но според вас защо на културен пласт, примерно Теодоси Спасов и музиканти от целите Балкани могат да правят изключителна музика и да се разбират перфектно, а политиците не могат да постигнат съгласие, без значение на какъв език говорят, използвайки езика на омразата? Защо не могат да се разберат политиците?

Професор Мурдаров: Казвам ви, много ни бива нас, балканците, много ни бива, когато трябва да изразим омраза, да намерим най-артистичните решения и по този начин се получава всичко. Но, за голямо съжаление, темата, жестоката тема за Македония - това е нещото, което мене, мене винаги много ме е притеснявало, защото, знаете ли - вече, зависи за какво се говори между нашите два народа. Когато става дума за политика, тогава и когато се намесва и международната лексика, тогава общо взето, като че ли можем да се разберем.

БГНЕС: Ако трябва да посъветвате младите и съвременниците ни по отношение на българския език, какъв съвет бихте им дали?

Професор Мурдаров: Разбира се, че веднага, винаги съм бягал от този тип въпроси и обикновено казвам: „Хайде, четете повече!“ Само че – какво четат? Къде да го четат? Да, младите хора четат! Това е истината! Те четат онова, което е в интернет. А интернет какъв език им предлага? Общо взето, не е онова, което искаме да знаят. Но, и пак! Пак стигаме до езика на омразата. Интернет, всичките социални мрежи са пълни с обиди – и това ли да научат хората? Младите хора. И това ли да употребяват? Тоест, наистина… А пък да са чете българска литература – да, вярно е, че напоследък има произведения, които стават за четене и които са и интересни, само че младите хора много-много не налитат на тях. Добре, запалиха се за „Времеубежище“ на Георги Господинов само защото е получил голяма награда в чужбина!

БГНЕС: Букър прайз. (наградата „Букър“ – б.а.)

Професор Мурдаров: Но това съвсем не е достатъчно. Всъщност, добре! Даже виждате, че с това „Времеубежище“, което даже някакви хора обявиха за дума на годината, което за мен е абсолютно неправилно, защото това е лично творчество на Георги. И не може да се смята, че всички българи ще употребяват вече „времеубежище“! Но интересното е друго - хайде, помислете за онази уродлива дума „сглобка“, която се наложи и която беше обявена също за дума на годината. И какво е това чудо? И сега вече говорим и за „разглобка“ и т.н. Общо взето... Не умеем да говорим, нормално да говорим. И затова аз твърдя, че са виновни преди всичко политиците. Те заразяват журналистите. Журналистите ни влияят на нас и вече всички почваме да говорим отвратително!

БГНЕС: Благодаря ви много! Нещо позитивно виждате ли?

Професор Мурдаров: Не. Истина е, че наистина не виждам нещо, което да бъде много положително. Мисля си - не, не мога да кажа.

БГНЕС: Ясно. Добре, благодаря ви много за този разговор. Честит 24 май, въпреки че, както казахте - нормален работен ден, но с празнична окраска, да използваме български думи.

Професор Мурдаров: Добре, съгласен. /БГНЕС