Димитър Талев би бил потресен и огорчен, както всички ние сме потресени и огорчени, защото на два милиона българи дедите са оттам. Ние сме два милиона наследници на бежанци от Македония и от Тракия някои, така че би било поредното му огорчение. Той беше много огорчаван от комунистическата власт, затварян в лагери, и т.н., би било поредното му огорчение.

Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Кирил Топалов, който тази вечер представи най-новата си книга, озаглавена „Живот по неизбежност", в която споделя своите срещи с големите българи, сред които са и най-известните писатели, какъвто е и Димитър Талев.

„Това, което знам за него, съм го разказал в книгата. За мен беше интересно това, че той не се държеше като някакъв велик писател, който е на Олимп. Напротив, той се държеше като съвсем обикновен човек", отбеляза проф. Топалов. Той разказа, че като млад журналист, все още студент, заедно с художника Иван Димов отиват при Димитър Талев, за да направят интервю с него, тъй като е щял да става народен представител. Още щом Талев вижда проф. Топалов му казва: „Момче, ти си от Дебър."

„В този момент помислих, че ме идентифицира, че съм син на баща ми, който му е бил сътрудник във в. „Македония" и затова заедно бяха на лагер в Куциян", обясни проф. Топалов. Талев, обаче, му заявява, че е френолог и познава генотипа на всички македонски българи. В края на разговора Талев обяснява, че няма да даде интервю на студентите, защото никой не го е питал дали иска да стане народен представител. Той кани студентите да отидат през месец април на последната му книга от поредицата „Гласовете ви чувам" с обещанието, че тогава ще им даде интервю за книгата.

„Излязохме, направили печални физиономии. Той изведнъж каза „обаче като стар журналист знам, че младият журналист не трябва да се връща във вестника си с неизпълнена задача, затова елате след два дни, ще ви дам", и отидох след два дни, няколко изречения беше написал", разказа още проф. Топалов.

Идеята за книгата „Живот по неизбежност" се ражда много отдавна, сподели нейният автор, като уточни, че тя е замислена като биографичен роман. „Просто ми трябваше малко повече време да се съсредоточа, да събера мислите си след онази книга, която преди две години издадох – „Софийски истории". Фактически аз оттогава пиша тази книга – две години", подчерта проф. Топалов. Той добави, че в една определена възраст човек стига до желание да си разкаже неща от живота и именно така се случва и с него.

„По-голямата част от моя живот мина в онова време, предишното, и то беше наистина живот по неизбежност, защото никой не те питаше как искаш да живееш, а ти се определяше как да живееш, и ако не живееш по този начин, ти се случваха най-лошите неща", разказа защо е избрал за заглавие на книгата именно „Живот по неизбежност" писателят.

„И затова беше по неизбежност – искаш ли да оцелееш, искаш ли да живееш, неизбежно приемаш условията на онова време", допълни още той.

От всички личности, описани в мемориалния роман, проф. Топалов е научил, че човек трябва да живее почтено, когато може да казва истината, да я казва, да не се съобразява с политическа конюнктура или нещо друго. „Това е част от щастието – да можеш да живееш, да разсъждаваш и да говориш така, както мислиш", категоричен е той.

На въпроса с кого от всички описани личности в книгата „Живот по неизбежност" е бил най-близък, проф. Топалов отговори: „С мнозина. Бих ощетил някого, ако кажа. С голяма част от тези, за които съм писал, съм бил много близък."

Проф. Топалов пожела на Агенция БГНЕС да има винаги много читатели и зрители, какъвто, отбеляза, е и той самият.

Книгата „Живот по неизбежност" беше представена от доц. Йордан Евтимов. В мемориалния роман, освен своите спомени с Димитър Талев, авторът описва срещите си Емилиян Станев, Радой Ралин, Иван Давидков и много други писатели, с учени, професори, академици, сред които Михаил Арнаудов, Петър Динеков, както и с много чуждестранни и български политици и дипломати, а също и с примата на българската естрада Лили Иванова. В книгата си проф. Топалов не е последователен, разказът върви по-скоро наративно-белетристично. Той пише в трето лице, което дава и свобода на изказа. Използвани са хумор и автоирония, за да се премине през житейските истории, оставили дълбока следа в съзнанието на проф. Топалов, като очертава отлично и културно-политическата обстановка в страната по онова време.

На премиерата на книгата „Живот по неизбежност" присъстваха столичният кмет Йорданка Фандъкова, новият служебен министър на външните работи Иван Кондов, писателката Здравка Евтимова, вицепрезидентът на България (2012 – 2017) и министър на правосъдието (2009 – 2011) Маргарита Попова, актьорът и общински съветник Веселин Калановски, проф. Михаил Неделчев, както и много други гости./БГНЕС