България така и не направи своя национална политика за опазване на културното наследство. Напоследък много се говори за неговата дигитализация, затова се взимат огромни средства, главно от европейски фондове, а реалното, физическото ни културно наследство се руши. 

Това заяви заместник-председателят на БАН проф. д-р Емануел Мутафов в интервю за БГНЕС. С него разговаряхме за липсата на дългосрочна политика за опазване на културното наследство, за упадъка на патриотичното възпитание и за пренебрегването на българските паметници в съседните страни.

Според проф. Мутафов, в основата на проблема е политическата късогледство. 

„Особено през последните години политиците имат съзнанието за своята краткотрайност и не се наемат да разработят дългосрочни политики, които да усвояват, а хората, които са носители на националната памет, имат национално отговорни идеали, които следват, са все по-малко и патриотичното образование не е на високо ниво“.

Говорейки от 13-ия Национален събор на народното творчество в Копривщица, той отбеляза със съжаление, че около дюкяните и ресторантите има повече хора, отколкото на фестивалните сцени. 

„Това е може би уникална възможност да видим отново Валя Балканска и да чуем автентичен български фолклор, който си отива заедно с едни възрастни жени на над 80 годишна възраст“. 

Липсата на обществен интерес към културното наследство е друга причина за безпокойство. 

„Ние, обикновените хора, не успяваме да възпитаме най-малкото едно любопитство към културното наследство, към българщината, така че те да влязат в музеите, да се държат по-отговорно към старините, които ни заобикалят и да ги съхраняват“.

Тази липса на ангажираност се усилва от институционални недостатъци. 

„В България все още няма утвърдена, изработена карта на паметниците от национално значение, паметниците с регионално значение, които да бъдат под специалната опека на общинските и регионалните власти“, каза проф. Мутафов. 

„Другият проблем е“, подчерта той, „че Институтът за опазване на културното наследство, т.е. НИНКН, оредява все повече като състав и там преобладават архитектите, които нямат, въпреки претенциите си, необходимото ноу-хау, за да решават съдбините на недвижимото, да не говорим за движимото културно наследство“.

По отношение на културното наследство извън границите на България, проф. Мутафов засегна темата за унищожаването на българските храмове в Егейска Македония:

„Първо, въпросът за разрушените храмове в Егейска Македония не е повдиган достатъчно, включително и сред научната общност“, посочи той. 

„Второ, няма достатъчно политическа воля за решаването на този проблем, тъй като през последните години Гърция е наш съюзник в НАТО и Европейския съюз и ние избягваме да повдигаме национални въпроси. Там винаги срещаме много сериозен отпор, тъй като за разлика от нас, нашите съседи и предимно Гърция имат желязна национална политика и те по никакъв начин не биха демонстрирали подкрепата си за възстановяване на паметници, които поставят под съмнение гръцкия характер на тези територии“.

Проф. Мутафов добави с ирония: „Както наскоро някой беше казал, ние не успяхме в няколко балкански и световни войни да стъпим в Северна Гърция, но със слънчеви очила и надуваема топка постепенно променяме нещата“.

Говорейки за Солунската гимназия и други български старини в Гърция, Мутафов обясни: 

„В Гърция вече не се боят от възстановяване на българския елемент специално в Солун и Солунско, тъй като той е изкуствено и насилствено унищожен. По-скоро става дума за търгуване на тези паметници. Винаги когато се повдигне въпроса за някакъв паметник на гръцка територия, който нас ни интересува, за костите на цар Самуил, винаги насреща се поставя въпроса за ръкописите и църковната утвар, които са взети от българската войска, от манастирите „Света Богородица Икосифиниса“ и  Йоан Предтеча в Драмско и Серско“.

За него тези артефакти са неразделна част от историята на България. 

„Тези ценности не са само ръкописи, а са част от българската история, те са повече от 100 години на българска територия и голяма част от техните дарители са били и с българско самосъзнание, и с български имена“, подчерта проф. Мутафов. 

Въпреки това той предупреди, че липсата на реципрочност от страна на Гърция подкопава преговорите по ключови въпроси. Това включва възстановяването на Солунската гимназия. поставянето на паметна плоча и по-уважително отношение към Зографския манастир в Света гора. 

„Много са проблемите, но за съжаление, пак ще се върна в началото, нашите политици са изключително краткотрайни и никой от тях не се заема с разрешаване на дългосрочни проблеми“, заключи проф. Д-р. Емануел Мутафов. | БГНЕС