Войната в Украйна, възраждането на авторитарните режими и нарастващата нестабилност на южния фланг на Европа разбиха десетилетия на стратегическо самодоволство. Ерата на „мирния дивидент“ след Студената война приключи.

Изправена пред драматично променения глобален пейзаж на сигурността и пред намаляващия ангажимент на Съединените щати към европейската сигурност, Европа вече не може да си позволи да остане стратегически зависима. Трябва да действаме – и трябва да действаме заедно. Нашите граждани очакват осезаема сигурност, а не възвишена реторика, и отговорност на Европа е да я постигне.

Дошло е времето да се изгради постоянна, напълно оборудвана структура за европейско командване и контрол (C2): стабилен многонационален военен щаб, способен да ръководи автономни операции, да координира усилията на държавите членки и да интегрира военната мощ с дипломатическите, информационните и икономическите инструменти на Европа.

Европейските държави вече демонстрират политическа воля за съвместни действия. Операции като „Такуба“, „АСПИДЕС“ и „Аталанта“ доказват, че сътрудничеството е възможно, дори извън конвенционалната рамка на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО). Но тези ad hoc структури не са заместител на интегрирания, постоянен капацитет. Операциите често се управляват от щаба на водещата държава или дори се делегират на командната структура на НАТО поради липса на европейска алтернатива. Тази фрагментация губи време и подкопава отчетността.

Ако Европа иска да бъде сериозен геополитически играч, тя трябва да създаде единен военен щаб, предназначен не само за управление на кризи, но и за борба и победа в конфликти с висока интензивност. Това би представлявало промяна на парадигмата по отношение на персонала, ресурсите и технологиите, включително необходимостта от сигурни, контролирани от Европа цифрови мрежи и комуникационни инструменти.

Съществуващият Военен състав на ЕС (EUMS) е тревожно недоосигурен, като работи с оскъден годишен бюджет от 30 милиона евро и само с около 100 души персонал. SHAPE, щабът на НАТО, е създаден за бойни действия и има пропорционално 15 пъти повече оперативен персонал. Време е за преход към „EUMS+“.

Европа вече споделя доктрина, провежда учения заедно и разполага съвместно сили. Но стратегическата интеграция изисква повече: преразгледано управление на EUMS, споделяне на разузнавателна информация, обща логистика и хармонизиране на обществените поръчки в областта на сигурността и отбраната, с ясно европейско предпочитание. И най-важното - политически консенсус за това кой взема решения по време на криза. Ефективното командване е невъзможно при фрагментирано ръководство.

Стратегическа автономност в рамките на пет до шест години е постижима цел, при условие че започнем тези реформи сега и отделим европейски бюджет за отбрана, съобразен с предстоящите предизвикателства. Настоящите 0,8% от Многогодишната финансова рамка (МФР) са недостатъчни. Председателите и на Европейската комисия, и на Европейския съвет с право призоваха държавите членки да увеличат военните си разходи над сегашните 2%. Самият ЕС обаче също трябва да поеме инициативата и да гарантира, че инвестициите, свързани с отбраната, в следващата МФР отразяват тези приоритети. Предложението на Комисията от юли за следващата МФР е добра отправна точка, но е необходимо повече, включително от политическа гледна точка. Това означава да се отнасяме към отбраната със сериозността на истинска европейска политика, включително областите на Европейската отбранителна технологична и промишлена база (EDTIB) и отбранителните способности на Източния фланг на НАТО.

Това ще изисква и преосмисляне на Стратегическия компас. Въпросът днес не е как да допълваме НАТО, а дали сме подготвени за момента, в който американската подкрепа може да отсъства или да е намалена. Както показа президентството на Тръмп, този момент вече не е хипотетичен; той е предвидима реалност.

Реториката трябва да отстъпи място на решителността. Разполагаме с ресурсите, ноу-хауто и колективния военен потенциал. Това, от което се нуждаем сега, е смелостта да ги използваме разумно и независимо. Създаването на автономно европейско командване е свързано с това да се докаже, че Европейският съюз може да поеме отговорност за собствената си сигурност, когато това е най-важно. Това е смела стъпка, но необходима за съюз, който се стреми към геополитическа значимост.

Според комисаря по отбрана и космическо пространство Андрюс Кубилюс, Европа е изправена пред двоен императив: да се подготви за потенциална руска агресия в краткосрочен план и да планира дългосрочно ребалансиране на трансатлантическия съюз. И двете изискват една и съща основа: институционална готовност, общ капацитет и политическа воля.

Вече не живеем в свят, основан на правила. Грубата сила, а не дипломацията, все повече оформя глобалните резултати. Ако Европа иска да остане играч, а не просто игрално поле, тя трябва да се подготви подобаващо, и то бързо.

Постоянната, автономна европейска структура за командване и управление (C2) не е просто военна необходимост. Тя е тест за политическата зрялост на Европа. Имаме инструментите. Имаме ноу-хау. Това, от което се нуждаем сега, е смелостта да водим. Групата на ЕНП е готова да покаже пътя! І БГНЕС

------------

Андрей Новаков, евродепутат от ЕНП/ГЕРБ, член на Комисията по отбрана на ЕП. Анализът е предоставен специално на БГНЕС.