Новият роман „Огънят“ на проф. Кирил Топалов връща читателя в София през XVI век и разказва трагичната история на свети Георги Нови Софийски през погледа на поп Пейо, духовник, разкъсван между вярата, вината и човешкия дълг. 

В интервю за БГНЕС проф. Топалов сподели, че е носил сюжета в себе си повече от шест десетилетия и едва сега е почувствал, че има житейската и политическата мъдрост да го напише.

„Тази книга иска много житейска мъдрост. Иска много политическа мъдрост, за да не напишеш някаква сантиментална историйка“, каза писателят. Той разкрива, че още като студент по българска филология неговият преподавател академик Петър Динеков го запознава с житието на Георги Нови Софийски и тогава в него се заражда идеята за романа.

„Очевидно сега е дошъл моментът. Две-три години не правих нищо друго, писах този роман“, сподели проф. Топалов. По думите му подготовката е била изключително задълбочена: „Изчетох всичко за XVI век от нашите учени, защото не исках да бъда в положението на хора, които пишат исторически романи, без да знаят историята.“

Авторът определя акад. Вера Мутафчиева като едно от големите си вдъхновения „Тя беше писател-учен и доказа, че писателят-учен може да бъде много по-полезен, отколкото писателят недоучен“, каза той.

В центъра на „Огънят“ стои сблъсъкът между различни гледни точки към вярата и оцеляването. Според проф. Топалов героите в романа въплъщават различни морални и духовни избори.

„От едната страна е къдията, който казва: „Спаси се, приеми чуждата религия“. От другата е поп Пейо, който настоява: „Няма да си даваш религията, няма да си даваш душата“. А между тях е момчето Георги, което се гърчи между две идеологии, две религии и две гледни точки за живота“, каза писателят.

По думите му романът носи и силно съвременно послание.

„Човекът, гражданинът, трябва да има сетива за манипулациите на политическите системи, за манипулациите на идеологиите и религиите и да потърси своя път между тях. Дай Боже да оцелее“, заяви проф. Топалов.

Георги Нови Софийски е един от деветимата Софийски светци и един от най-почитаните български новомъченици. Роден е в Кратово в края на XV век, а още млад остава сирак и се посвещава на златарския занаят. Заради отказа си да приеме исляма и да се отрече от християнската си вяра той е подложен на съд, мъчения и натиск в София, където живее под покровителството на поп Пейо Софийски. Въпреки заплахите и обещанията за богатство и власт, Георги остава непреклонен и е публично изгорен на клада на 11 февруари 1515 г. Едва 18-годишен, той бързо е канонизиран от Църквата, а паметта му се почита и до днес като символ на твърдостта на духа и верността към вярата. Житието му, написано от поп Пейо – ключов образ и в романа „Огънят“ на Кирил Топалов, е основният исторически източник за живота му.

На премиерата на романа „Огънят“, който се състоя в Софийска градска художествена галерия, присъстваха много учени, дипломати, историци. Сред тях бяха колегите на проф. Топалов от Смесената българо-македонска историческа комисия начело с нейния председател проф. Ангел Димитров, доц. Наум Кайчев, а също така проф. Георги Николов, проф. Даниел Вачков, Николай Поппетров, литераторът проф. Михаил Неделчев, писателят Захари Карабашлиев, бившият премиер и външен министър Марин Райков, проф. Анна Кочева, Елисавета Шапкарева и много други. І БГНЕС