Българският народ тачи паметта на Свети Антоний Велики и много българи кръщават децата си на него. Със своя светъл пример в древната църква той просиява и помага на техния личен и семеен живот. Това заяви в интервю за БГНЕС проф. д-р ставрофорен иконом Иван Иванов, преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

На 17 януари Българската православна църква чества Свети Антоний Велики.

„Свети Антоний Велики е преподобен отец от древната църква, ранно християнски период. Той е живял като пустинножител анахорет, тоест счита се за основател на монашеството и онези, които са живели сами като преподобни богоносни отци в древната църква“, заяви богословът.

Според житието и историческите извори Свети Антоний е живял между 251 и 356 година. За дата на неговата смърт се сочи 17 януари 356 г. Неговият живот съвпада с периода на развитието на древната църква, който е свързан с много важни събития. Това е както времето на императорите гонители на християнството като Максенций и Диоклециан, така и времето на християнските императори, какъвто е Константин Велики.

„Свети Антоний Велики живее и просиява във века на един от най-големите християнски императори Свети Константин Велики, който след победата си над Максенций през 313 г. дава религиозна свобода на християните наравно с другите религии в Римската империя“, отбеляза проф. д-р ставрофорен иконом Иванов.

Миланският едикт от 313 г. дава възможност на християнството да се развива и утвърждава в цялата Римска империя и на Изток, и на Запад. Самият Свети Антоний е уникален пример за духовност, мистика и подобие на Бог, за което говорят древните извори.

„Свети Антоний е бил не само отшелник и пустинножител. Той е свидетел на ранната древна християнска борба на свидетелите и последователите на Христос. Това е борбата на древната църква“, заяви богословът.

Светецът е роден и израснал в богато семейство, което според някои свидетелства е живяло в Среден или Долен Египет. Въпреки богатството си успява да се откаже от всичко земно и светско. „Отказва се от наследството на богатите си родители и желае да последва Христос по един свой собствени пример – примерът на монашеството, на личното свидетелство, на богопочитанието. Затова го свързваме като основател на монашеството и най-вече на анахоретското монашество, на пустинножителството, защото имаме и друга форма на монашество, която е свързана с общежитийната форма на живот. Свети Антоний свидетелства за усамотеността в молитвата и тежестта на носенето на кръста в пустинножителството“, разказа проф. д-р ставрофорен иконом Иванов.

Свети Антоний играе и важна роля в борбата срещу първите еретици – арианите. Неговото дело се смята за основополагащо и голям принос в решенията на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. 

Българската православна църка, която е носител на апостолското приемство от древност и е шестата по ранг древна самостоятелна църква в света, винаги тачи и възпоменава великите светци, какъвто е и Свети Антоний. На него са посветени много храмове и параклиси. Той е почитан много и от българския народ.

„Една голяма част от българите кръщават децата си на Свети Антоний. Момчета, момичета, многообразието е голямо. Този светец се смята за защитник на децата, семействата и на всички онези, които желаят за последват Господ в примера на неговото дело, такова каквото е било на Свети Антоний – смирено, търпеливо и последователно“, заяви богословът.

Свети Антоний извършва и много чудеса. Неговото житие свидетелства, че многократно е нападан от демоните, но със силата на духа и вярата в Христос той успява да превъзмогне съблазните. 

Свети Антоний просиява в богослужебната литература по изключителен начин. Много са химнографските, богослужебните текстове и песнопенията за него. 

„Свети Антоний е един от малкото светци, които се тачат от древната църква до ден-днешен точно на 17 януари и на Изток, и на Запад. Не се прави разлика, тъй като се счита, че той е един от големите светци на древната църква“, подчерта проф. д-р ставрофорен иконом Иван Иванов. І БГНЕС